Облъчени от пандемии и вируси, все повече се питаме, боледува ли и земеделието-родно и европейско. Ако се съди по това, че се очакват едни нови спасителни 750 млрд. евро, които да бъдат преразпределени между различните икономики за да се подпомогне възстановяването им, отговорът е ясен и категорично положителен. Все още е неясно нито тяхното разпределение, нито каква част от тези средства ще са конкретно за земеделие. Не е ясно, защото има два оформили се лагера, на страни по-големи донори или иначе казано нетни платци в общата каса, и на страни нетни получатели. Различия има и по въпроса за това не само как ще се съберат тези спасителни средства, а и как да се разпределят. За сега е ясно само че Европа ще дава безвъзмездно по 7 хил. евро на фермер за преодоляване на последиците от пандемията с коронавируса. Средства, които безспорно ще дадат някакъв живец на по-бедните страни членки като нашата, но дали ще се оправи земеделието? Или както се казва- ще цъфне и ще върже ли?
Дали тези средства ще се дават образно казано на калпак, както всички досега европейски милиарди, или с едно наум и по-пестеливо?. Освен това Европа иска да обремени следващите поколения с връщането на дългове. В Германия по този повод вече възникнаха дискусии, в които участват хора от различни възрасти, хора на науката с теоретични познания, които търсят отговорите дали и доколко това е справедливо спрямо нашите деца. По този повод ми допадна изказването на едно момиче по темата че политиката не е спорт по телевизията, в който всички се състезават за избиратели думи които спокойно биха се съотнесли много точно към аграрната политика, особено в нейното родно измерение, където е пълно с играчи. Да си припомним, че има една сюрия браншови организации, всяка от които дърпа чергата към себе си, Конкретният повод е разбира се очакваните стотина милиона лева компенсации за справяне с последиците от коронавируса, или иначе казано 2% от селската програма. Имам усещането, че като минат всички комуникации, одобрения и преразпределения, пак ще има недоволни. Производителите на плодове и зеленчуци например , повечето от които искат раздаването на средствата да е на база не на хектар, а на реализирана реално продукция и получени доходи, вероятно ще останат излъгани. Но да видим.
Земеделието има нужда от концепция, която не да се прави на тъмно в Големия колоквиум
Иначе през този месец стартира дългоочакваната подготовка по писането на бъдещата стратегия за развитие на земеделието, но като чета, май в нея пак нищо ново. Говори се за приоритети и приоритетчета, което пак ще скара основните браншове, а агроведомството ще се намеси като арбитър. Познат сценарий на филм, който ни е писнало да гледаме. Земеделието няма нужда от това, а от концепция за развитието му, и то в дългосрочен план. Концепция, която не да се прави на тъмно в големия колоквиум, а да се подложи на мащабно обществено обсъждане. В нейното изготвяне да се включат широки кръгове от експерти, хора с научни познания, икономисти, финансисти, фермери и разбира се представители на всички заинтересовани бизнеси, които да предложат възможни решения за преодоляване на все по-наболелите климатични промени . Концепция в която да се дадат възможни сценарии и отговори на въпроси като: . Как да се справяме с тези дълги периоди на засушаване? Как да се създават все повече устойчиви на стреса от резките промени на климатичните условия сортове? Как да се опазват почвите и водите, които са в основата на всякаква земеделска дейност? Дали ще продължаваме с развитието намонокултурно индустриално произвовдство на земеделски суровин или ще се заложи на регионалното производство на храни. За сега не се вижда да се търсят отговорите , а тези фундаментални въпроси май занимават главите само на някои кабинетни учени, които са далеч от каквито и да са дискусии и стратегии. Ако има гласове, за това как например да се развие хидромелиоративната система на страната или да се внедрят още нови практики за щадене на почвите, то те не се чуват. Всъщност сеща ли се някой, че бяха дадени милиони за една стратегия за напояване, която се обяви за неработеща, и бързо беше заметена в нечий шкаф. Да сте чули нещо повече за нея?
Целта на подобни основополагащи стратегически документи е е да поставят реални цели и да водят до правилните изводи за развитието на една или друга област. В случая на земеделието. За сега са ясни само въпросните анализи, някои от които доста спорни поради факта, че се основават на остаряла емпирична информация и са написани в стил копи-пейст.
Знаците, че нещо в земеделието не е наред не идват само от страна на климата, но и от страна на обществото. Примерите през този месец с наши сезонни работници в Германия и Франция, попаднали в центъра на политически скандали ясно показват, че нещо по веригата от полето до масата се къса. Аграрното министерство също дава такива знаци, продължавайки тихомълком да налага командно-административните мерки от извънредното положение на веригите, вбесявайки ги този път със задължението да продават определен процент млечни продукти Made in BG, в добавка и наредбата за проверка на вътрешнообщностния внос на плодове и зеленчуци за наличие на пестициди, в която всъщност има известна логика, ако се приеме, че гърците ни пробутват египетски домати.
В месеца на градушките стана известно, че така дълго очакваният нов модел на защита включващ и самолетния способ, едва ли ще влезе в действие точно сега, когато фермерите имат най-голяма нужда. Причината е че ще следваме аржентинския опит. Оказа се, че ще се търсят пилоти от Пампасите , които да управляват вече осигурените самолети за борене на градоносните облаци. Не е ясно обаче кой ще плаща сметката за наема на тези пилоти, и кога ще дойдат.
През същия този месец стана известно, че до потребителите са достигнали близо 41 хил. български агнета. Извадените на светло фрагменти от дискусия с представители на бранша пък предизвикаха леки трусове в агроведомството, и оправдания за завишени проверки. Дали обаче ще се затегне кранчето на субсидиите за чертожниците, не се знае. През юни своите пари получиха младите фермери и животновъдите, прилагащи хуманни мерки за отглеждане на животните и започна прием по мярката за прибиранте на реколтата на зелено за винопроизводителите. В Европа все още текат дискусиите около съдържанието на новата многогодишна финансова рамка, а у нас на първо четене минаха промеи в закона за защита на растенията. Въпреки падналите дъждове напоследък, оптимизмът за добър урожай през новата стопанска година е налице. Ако се доверим на експертите, пролетните култури получиха малко импулси вследствие на дъжда и също дават повод за оптимизъм. Всичко ще се изясни по време на започващата нова кампания.
Това са само част от събитията случили се през месеца , които си заслужаваха да бъдат коментирани анализирани в очакване на лек срещу зависимостта от субсидии в земеделието. „Пациентът“ е жив и все още мърда. Въпросът е докога?
