Малко е вероятно Брюксел да се съгласи на повишаване на ставките

В нарочно писмо с предложения дошли от браншовите организации, група депутати от земеделската комисия поискаха от земеделския министър Явор Гечев да се направят промени в ставките основно по еко схемите и схемите за обвързана подкрепа. „Всяка страна има право на еднанотификация, и нищо не ни пречи да го направим съгласно регламента още през януари, защото в бюджетирането на интервенциите по стратегическия план има крещящи несъответствия. Според заложеното в плана най-уязвимите сектори като животновъдство и производители на плодове и зеленчуци ще получават зелени плащания с нива под 30-35% под сегашното ниво, за да се формира една нова еко схема, която до сега е била част като еНП“, заяви пред медиите един от вносителите на писмото и бивш земеделски министър Десислава Танева.

Озеленяването се явява според нея едно от най-големите предизвикателства за фермерите, които е трябвало да получат повече за прилагане на мерки като затревяване и екстензинвна паша за да се улесни този преход.

При условие че земеделското министерство не обърне внимание на писмото на депутатите беше предложено с него да се запознае и Европейската комисия. Според зам. Министър Георги Събев в преговорите с Брюксел по коментарите към стратегическия ни план, оттам ясно са заявили , че страната ни може да дава становища само по направените бележки. „Ние също искахме да направим някои промени, но от Брюксел ясно ни казаха, че можем да пипаме плана само там където сме получили становище“, каза Събев. Според него направените в писмото предложения трябва да бъдат много добре прецезирани, преди да бъдат изпратени към Европейската комисия.

Ако някой каже, че историята не се повтаря, сигурно не би бил прав поне що се отнася до смяната в министерството на земеделието . Както е известно вчера президентът Румен Радев издаде указ за назначаване на служебно правителство, в което за министър на земеделието бе определен проф. Христо Бозуков. Малко повече от четири години по-късно той отново ще замени на поста своята предшественица Десислава Танева. За два или три месеца утвърденият учен от института по тютюна едва ли ще може да направи много.

И тъй като историята се повтаря, ще припомним и какво каза преди четири години проф. Бозуков: „ Тези месеци ще работя за България и българското земеделие“, като обеща да се ръководи от интересите на земеделските производители.“

„Като председател на Селскостопанската академия и директор на Института по тютюна, винаги съм се разграничавал от партийни пристрастия. За мен партия е била тютюнопроизводството, а от сега нататък и земеделието“, каза тогава още проф. Бозуков. Дали ще се ръководи от интересите на бранша за краткия си престой в министерството тепърва ще видим. Предходният му беше съпроводен от протести на животновъди и недоволство на биопроизводители от изхарчените пари по мерките за агроекология, или по-точно казано за източените средства.

Надеждите този път са свързани с това, че тъй като земеделието както цялата ни държава между другото се намира в период на преход, той да се обгради с екип, който е доста по-опитен не на университетската банка, а в аграрната политика. В медиите вече се спряга името на един от членовете на новия екип  бившият евродепутат Момчил Ненков, което говори тъкмо за това. За ревизия на дейността на структурите на министерството каквато както показаха и събитията в последните дни е нужна, време няма да има, защото на ход е довършването на проекта за стратегически план. Известни кадрови промени обаче е възможно да има, правейки аналогии с предходния му мандат, когато бяха сменени шефът на фонд Земеделие: Румен Порожанов, на ССА- проф. Тотка Трифонова и на агенция по селекция и репродукция в животновъдството проф. Васил Николов.

Проф. Христо Бозуков ще поеме земеделското министерство и във втория  служебен кабинет,

формиран от президента Румен Радев. Той  беше служебен министър на земеделието и в кабинета на Огнян Герджиков между 27 януари и 4 май 2017 година. Тогава той отново пое поста от Десислава Танева, а по-късно го предаде на Румен Порожанов.

Премиер на служебното правителство ще  е ген. Стефан Янев, а външен министър- Светлан Стоев. Силовите министерства ще бъдат оглавени от Бойко Рашков (МВР) и  Николай Цонев- на отбраната Единственият представител на партия в кабинета ще е Янаки Стоилов от БСП, който ще бъде правосъден министър. Здравен министър ще е Стойчо Кацаров, а социален Гълъб Донев. Финансов министър ще бъде Асен Василев.а на икономиката Кирил Петров. Атанас Пеканов ще отговаря за еврофондовете. Спортното ведомство ще оглави Андрей Кузманов, а културното-проф. Велислав Минеков. Министър на околната среда ще е хидрологът Асен Личев, а на образованието Николай Денков.  Виолета Комитова ще поеме регионалното министерство, а на енергетиката- Андрей Живков . Транспортен министър ще бъде Георги Тодоров., докато туризмът ще поверен на Стела Балтова.

С друг указ президентът насрочи предсрочни парламентарни избори за  11 юли 2021 година.

Днес от болницата , в която беше приет за лечение премиерът в оставка Бойко Борисов обяви състава на проектокабинет с премиер даниел Митов. Очаквано за министър на земеделието е номинирана Десислава Танева. Кандидат за вицепремиер и министър на отбраната е Румен Христов от СДС, а за еврофондовете ще продължи д отговаря Томислав Дончев с ранг на вицепремиер.

Предложението за министър на културата е музикантът Калин Вельов.Да оглави МРРБ е предложен депутатът Александър Иванов.Жечо Станков е предложението за министър на икономиката, а Делян Добрев – на енергетиката. Любен Дилов е предложен за министър на туризма. Кирил Ананиев остава министър на финансите.

Постовете си ще запазят и министрите на външните работи и социалните грижи, образованието спорта, здравеопазвнето и правосъдието. Очаква се днес по-kъсно президентът Румен Радев да възложи проучвателен мандат на ГЕРБ, които ще имат седмица време за да съставят своя кабинет и да го предложат за гласуване в парламента. В случай на неуспех, мандат за съставяне на правителство ще получи „Има такъв народ.

Когато всички други опции са изчерпани, а настоящата пандемична обстановка пречи на политическите елити да общуват с народните маси от по-малка дистанция и с обичайните форми, в ход влизат срещите по браншове. Управляващите същност от две години насам са в режим дистанционни срещи, далеч от очите и въпросите на неудобните медии. Сега обаче последната карта, на която заложиха са зърнопроизводителите. Едрите. Тези, които наскоро в представен от нас европейски доклад бяха оприличени за поземлена аристокрация на управляващите елити.

И последните не пропуснаха да засвидетелстват съпричастността си точно към най-големите зърнопроизводители. Сюжетът се разигра вчера нейде из полята на страната, а премиерът бе съпроводен лично от земеделския министър Десислава Танева. На своеобразната предизборна среща са поканени някои от най-големите зърнопроизводители. В приятелски тон премиерът изтъква успехите за последната петилетка- за изпълнени ангажименти и спомени като този, за борбата акцизите за горивата да бъдат поставени „под чертата“. Обичайният въпрос към ресорен министър: „Какво прави държавата за интересите на…?!, в случая на зърнопроизводителите. А както се знае в последно време под „държавата“ се има предвид Той. Все пак в краткия разговор, Борисов признава, че е нужен баланс между едри средни и дребни, въпреки че според представителите на поземлената аристокрация на тях дребни не им трябват.

Доколкото се разбира основният проблем пред зърнопроизводителите е уреждането на доброволните споразумения в закона за арендата и наема на земеделски земи, за които те са дали своите предложения, и промените в който са на ниво обществено обсъждане, както уверява Танева.

От видеото се разбра още, че и проблемът с малцинствата не е отминат, а по признанието на един от зърнопроизводителите след неочакван сюжет с минаваща каруца с роми, развеселил Борисов, е че те вече не крадат, работят, ама „само дето се пазарят по три пъти на ден“.

„Колко дотираме годишно земеделието?! И ние да се пофалим нещо“, казва Борисов и следва моментален отговор от земеделския министър. „Всяка година с пакет от 800 милиона евро по директните плащания“. За миналата година по думите на Танева зърнопроизводството е е било подпомогнато с най-много благодарение на това, че фермерите са се възползвали от всички антикризисни мерки, одобрени от Брюксел, както и локално срещу щети от засушаването. Извън реториката на управляващите, която както виждаме министър Танева спазва и дори при съвсем обикновени срещи не изневерява на административния език, ще припомним какви картини по сценарий на Хичкок очертаха зърнопроизводители именно от източните части на страната точно през миналата година именно заради липсата на каквато и да е държавна помощ. Стана ясно, че се работи и за намаляване на цената на водата за напояване. „Трябва да се дебатира“, това пък отговаря Борисов по болната тема за липсата на закон за браншовите организации, тоест тази тема май не е сред приоритетите и нищо чудно да продължи да бъде замитана под килима, защото властта, която в каквато и да е цветова комбинация няма интерес от силни фермерски организации. Разбираемо защо.

Управляващите показват за пореден път, че когато дойде време за избор, са готови да впрегнат и зърното за осъществяване на своите цели, а именно да не изпуснат кокала. Зърното обаче е хляб, а не политически амбиции. Да не го забравят, защото палачинката винаги се обръща. И ако днес фермерите се ухажват от властта, утре последната може да се окаже обкръжена от трактори. Тогава едва ли ще и е до трупане на политически дивиденти. Която и да е тя.

Вижте видеото тук

„Рекордна финансова подкрепа от над 3,1 млрд. лева получи през 2020 г. българското селско стопанство. Това са огромни пари за сектора в условията на пандемия“, заяви министър-председателят Бойко Борисов на работно съвещание с членове на правителството в Министерски съвет.
По време на работната среща информирах премиера, че вчера Държавен фонд „Земеделие“ е превел близо 700 милиона лева на близо 55 000 земеделски стопани по схемата за единно плащане на площ по ставка, която е по-висока с близо 20 лева на хектар спрямо миналогодишната. Тази ставка стана възможна, защото се възползвахме от възможностите на Европейската комисията за прехвърляне на средства.
В периода 21-23 декември предстои ДФ „Земеделие“ да направи и последното плащане към стопаните за тази година. Очаква се да бъдат преведени още над 80 млн. лв. по мярката за необлагодетелстваните райони по ПРСР 2014-2020.
Над 30 000 земеделци са получили допълнителна подкрепа във връзка с пандемията. С над 400 милиона лева тази година бяха увеличени средствата за подкрепа заради ковид и сушата. През януари се предвижда отварянето на 2 нови ковид-мерки по Програмата за морско дело и рибарство, които вече са обсъдени с бизнеса.
Очаква се утре ДФ „Земеделие“ да увеличи бюджета си за подкрепа за компенсация за сушата в Югоизточна България с още 5 милиона лева. Помощта за стопаните ще се увеличи от 2 на 3 лева за декар. За сушата компенсацията е близо 23 милиона лева, с които сме помогнали на 6000 стопани.

Дойде ли време за определяна на субсидиите, или простичко казано , кой колко ще взема, земеделският сектор заприличва на бойно поле.

Липсата на закон за браншовите организации, по който да се определят организациите с тежест и национално представителство по определени критерии създава условията в обсъждане на политиките в аграрния сектор да се включват повече или по-малко неизвестни субекти и допринася още повече за различни вътрешни битки, битки за които си признават и от отделните браншове, а и те не са тайна за никого.

За властта няма по-лесен начин да владее един толкова тежък сектор като земеделието, освен ако той е разделен на всевъзможни групички, следвайки още познатия от римско време принцип “Разделяй и владей”.

Или иначе казано удобните са с нас, а срещу неудобните играем с моркова и тоягата.
Слушайки вчерашната пресконференция на земеделския министър десислава Танева , се убедих, че със своята реторика и тя успешно се включва като генерал без армия в тази своеобразна битка използвайки термини като “демаркация на мерките”, и “нотификация”.

Направих си труда да чуя още веднъж внимателно цялата пресконференция, и да преброя колко пъти са използвани тези неразбираеми термини- 6 пъти нотификация и 3 пъти демаркация.

За сведение на бедния земеделец, който също е издържал да чуе министерските излияния, под нотификация се разбира уведомление, т.е. когато страната ни иска да подпомогне земеделските производители например за подобряване присъствието им на пазара, трябва да получи зелена светлина от Брюксел под формата на официално уведомление, че дадената помощ не противоречи на принципите на свободния пазар и движението на стоки и че подобна помощ не влиза в графа държавна подкрепа.

Терминът демаркация би трябвало да е по-познат на бедния фермер. Най-малкото голяма част от земеделските производители са от поколение, което са ходили казарма и се сещат за понятия като “демаркационни линии” (линии на разграничаване).
Когато говорим за подобни линии на разграничение или разделение, те са видими и в земеделския сектор, който сам по себе си е разпарчетосан не на десетки а на стотици организации, някои от които без никакво представителство и от вида “Клубът на Шаро и аз”. Разделение правим и самите ние, които малко или много наблюдаваме процесите отстрани и понякога на полето и във фермата. Разделение между конвенционални и биопроизводители, между едри и дребни производители, между животновъди и латифундисти, между истински и неистински фермери, между производители и чертожници. Може да се продължи още с разделителните линии.
Хала на който са в момента земеделските производители у нас, ударени от климатични и пандемичникризи, с влошаваща се жизнеспособност и почти без перспективи за някакви инвестиции в бъдеще, е показателен, че земеделските производители сами по себе си нямат интерес да се работи на парче и да има разделение между секторите. Два показателни факта за този хал от вчерашната пресконференция: зърнопроизводителите искат разсрочване на кредитите си, а ударени от климатичните промени животновъдите няма къде да пасат стадата си, и са принудени да купуват скъпа балирана люцерна. За да оцелеят искат облекчаване на разрешителния режим за сондажи за да могат да осигурят живителната течност за стопанствата си.

Тези факти обаче ще останат в страни, и ще бъдат заличени от поредната битка за разпределение на помощи в опит за справяне само с една от кризите, тази с коронавируса.

Битка, която ще доведе само до задълбочаване на разделителните линии между отделните сектори, а не до реален изход от кризата.

И въпреки че министър Танева изтъкна, че сегашната администрация в земеделското ведомство е е най-прозрачната, си мисля, че обикновения фермер ще продължава да е в неведение за това как се предлага и реализират отделните политики в сектора и ще чува непрекъснато думи като ‘демаркация”, “комуникация’ и “нотификация”, и ще се чуди за какво иде реч. Опитвам се да се поставя на негово място. Сигурно бих си казал:”Абе животните ми няма какво да ядат, или чушките и доматите ми са изсъхнали. Тия ще ме занимават с някакви глупости като демаркации и нотификации на мерки, от които ефект никакъв.”. И на подобен фермер не би му останало нищо друго, освен да им тегли една сочна, да ги прати на някъде и да си сипне обедната ракийка и сам да ходи да си реши проблемите.

 А докато земеделието у нас както написах вчера в един пост в социалните мрежи се свързва повече с демаркация и нотификация, а не с плодородие и напояване, значи пиши го загинало.

концептуално

Земеделският министър Десислава Танева призна на пресконференция днес че никой от Патриотичния съюз не е потърсил консултация или позиция от аграрното ведомство по отношение на идеята за въвеждане на поземлен данък. Танева заяви че поземлените отношения не могат да се решават на парче, а е необходимо цялостно решение, каквото се е целяло и с готовия, но стоящ на трупчета поземлен кодекс. „Ние не сме предложили този законопроект, и няма как да имаме оценка за неговото въздействие. Смятаме, че темата със земеделските отношения не може да се решава на парче“, каза още Танева. Тя припомни, че по подготвения поземлен кодекс не е било постигнато съгласие единствено с асоциацията на собствениците на земеделска земя, и че ведомството ще се съобрази с позицията на бранша в момента.

Политиката е съблазнителна работа, която едновременно увлича, но и изкушава. Особено във времената на несигурност, политиците се изкушават да се занимават и коментират теми, които са далеч от ресорите им. В случая земеделският министър Десислава Танева вместо да коментира как върви работата по подготвения жизненоважен стратегически план, се занимава да коментира протестите. Може би защото те са видими, докато работата на така наречената тематична група, в която влизат знайни и незнайни “фактори”, си остава все така неосветлена и на тъмно. На страницата на сайта  на агроведомството до тази сутрин имаше само две уведомителни странички извън дежурното прессъобщение, осведомяващо ни, че се е състояло първото заседание. Без никаква конкретика, и без прозрачност. Това че си поканил 50-60 представители на реални или маргинални браншови организации, не означава прозрачност, защото обществото няма достъп до тези тайни заседания.

Нима работата по стратегическия план, от който ще зависи субсидирането на фермерите през следващите години не е важно госпожо Танева? Нима фермерите не заслужават да получават детайлна информация за това,какво се случва, и как се решават въпроси свързани с тяхното оцеляване като тези, как да се справят с ефектите от очакващото се позеленяване, и как да изпълняват очакванитено Ви екосхеми? Поканените от Вас представители на някои организации не само будят съмнение, доколко са действащи, но и доколко са представителни. Или решенията пак ще се сведат отгоре, а срещите на тематичната група ще преминават както обичайно в празни приказки и забълвочване, колко напред е нашето земеделие, но в същото време колко приоритетни и чувствителни са неговите сектори. За порочния и погрешен модел на субсидиране не става и дума, явно за неговата промяна са нужни експерти и мислещи хора с практически и теоретичен опит, от които Вие госпожо Танева явно не се нуждаете. Тук става дума за :формата на диалог”,каквато явно за поверения ви важен ресор липса. Вие сте доказала, че сте диалогичен човек на думи,време е да го докажете и на дела, а протестите ги оставете да ги коментират другите.

От земеделието се краде. Това не е тайна, както не е тайна, че субсидиите се разпределят преимуществено между големите, а обвързаната подкрепа що се отнася до производството на плодове и зеленчуци винаги се свързва с чертожници, и с фиктивни производители. Ако се доверим на цифрите, само за 2017 година „схемаджиите“ са си преразпределили малко под 80 млн. евро (79 867 евро по данни на фонд „Земеделие:). Ако се доверим на думите на шефа на асоциация „Български пипер“ Георги Василев , че между 40 и 50% от субсидиите се крадат от фиктивни производители, това означава близо 40 млн. евро и то само за една година.

И тук идва въпросът, абстрахирайки се от всякакви трактовки, към които политиците винаги удобно се обръщат, когато някой погрешно ги е разбрал според тях: все още ли сте убедена госпожо Танева, че обвързаната подкрепа в този и вариант на подпомагане на хектар трябва да се запази и за новия програмен период? Истински фермер като Красимир Кумчев ви предложи реални мерки за да стопирате тези опасни тенденции за източване на средства от бюджета, било то европейски или национален, а именно обвързвайки субсидиите не с обема на обработваемата земя, а с обема на реално произведената и реализирана продукция. Вие се ограничихте с „нали дадохме брифинг“ и покриване на чертожниците зад нова мярка covid 19.

Съмненията и предпоставките за източвания заради кухи схеми обаче са заложени и съществуват още от времената на САПАРД. И в този процент на кражби не се включват „течовете“  по мерките, касаещи селските региони. Там също се краде. Тиквите,патиците,къщите за гости и зайците са само част от христоматийните примери за източване на средства през годините. И това въпреки проверките.

Вчера стана известно, че група производители са алармирали, че са получили повече, отколкото са декларирали. Стана известно от един запис, в който недвусмислено Танева ги съветва да не се обаждат, току виж Брюксел спре и тази помощ.

Георги Василев: „ Имаме вече около 22 запитвания в асоциацията, за това, че получихме повече пари отколкото очаквахме по обвързаната подкрепа, тъй като когато разделим парите на декарите, и парите излизат повече. Бихме искали ако може сметката да ни се прати официално на имейл…“

Десислава Танева: „Ние защо се въздържаме така от информация. Всички знаят, че ставките се увеличиха заради високия интензитет на проверки. …ако в това се задълбочат европейските служби, ние си компрометираме обвързаната, защото такова ниво на грешки показва, че такава подкрепа не трябва да има.“

След такова признание без значение от неговия контекст още по-настоятелен става въпросът: Убедена ли сте още госпожо Танева, че обвързаната подкрепа трябва да се запази в този им порочен модел? Нужно е не снишаване и запазване на мълчание, а да се крещи срещу всички тези нередности и опити да се крие истината. Нужно ли е да излизат подобни записи, за да се научават такива неудобни истини, защото поне аз нямам спомен, тези така наречени консултативни съвети да са били прозрачно отразявани тъй като както знаем са затворени за представители на медии.

Отрезвяването и оттърсването от всичко това ще дойде рано или късно. Сега на ход е Брюксел. Ако има негативна реакция, то тя скоро ще се усети от фермерите, на които най-малко ще им бъде спряна въпросната обвързана подкрепа, защото кранчето на схемаджийството все някой и от някъде трябва да го затвори. За да има за истинските фермери, въпреки че техните гласове рядко се чуват….

28 хил. декара с пшеница са напълно пропаднали а вследствие на засушаването у нас са засегнати над 200 хил. декара, каза по време на пресконференция в министерския съвет агроминистърът Десислава Танева. Towa informira „Dnewnik“. Както е известно за площите пропаднали на 100% е предвидена държавна помощ.

Според изнесените по време на провелия се днес консултативен съвет по зърното, данни засегнатите насаждения са в областите в Североизточна България – Добрич, Силистра, Русе, Бургас, Сливен, Ямбол, Хасково и части от Враца.

Във връзка с мярката, предложена от земеделския министър Десислава Танева, задължаваща търговските вериги с над десет обекта да продават български храни, мед плодове и зеленчуци, получихме официален отговор от страна на ЕК на поставени от нас въпроси. Както е известно мярката задължаваща веригите да продават българска продукция беше включена в закона за извънредното положение, и трябваше да действа до края на годината. По темата отговор получихме и от германския евродепутат Андреас Шваб, в който се казва „„в рамките на кризата с коронавируса, редица европейски страни са предприели подобни протекционистични мерки на вътрешния пазар, като в това число се включва и мярката задължаваща веригите в България да продават предимно български храни“. Андреас Шваб се е изказал срещу подобни мерки, за да не се попречи на правилното функциониране на европейския вътрешен пазар. Напомняме, че от Брюксел уведомиха официално страната ни, че трябва да премахне тази мярка, след комуникация между германския евродепутат и комисаря по вътрешните пазари Тиери Бретон.

Попитахме ЕК какви са мотивите да поиска отмяна на това решение, какви са следващите стъпки ако не бъде отменено, и какви алтернативни мерки ще предложи на страната ни за насърчаване продажбата на български храни, без това да влиза в противоречие с правилата на Общността.

В отговор от ЕК се казва, че „официалното писмо, изпратено до България, следва политически диалог, който не позволява да се постигне напредък по отношение на изменението или оттеглянето на посочената проблемна мярка, която да бъде приведена в съответствие със законодателството на ЕС.“ От Брюксел отговарят още, че наложените със закон задължения за продажба на домашни хранителни продукти, като мляко, риба, прясно месо и яйца, мед, плодове и зеленчуци, както и задължението да се купуват 90% мляко и млечни продукти от местни производители ограничават свободното движение на стоки съгласно член 34 от Договора за функциониране на ЕС, защото създават по-изгодни маркетингови условия за домашни хранителни продукти, дискриминиращи вносните .

„Такива ограничения могат да бъдат оправдани само от по-важни причини от общ интерес, като общественото здравеопазване, и трябва да бъдат подходящи и необходими за постигането на тази цел“, пишат още от ЕК. Освен това във връзка с кризата с коронавируса от Брюксел считат, че е „наложително запазване на свободното движение на стоки“, а неоправданите пречки могат да подкопаят общите усилия за поддържане на свободното движение на товарите. От комисията оценяват и други подобни проблемни мерки, като е възможно да се започне производство по тях, ако се сметне за необходимо.

Ввъв Франция има подобна практика, но веригите не са задължени със закон да продават местна продукция

Попитахме и дали има двоен стандарт прилаган от ЕС например в случая на България и Франция, където също се предлага местна продукция в търговските вериги на конкретни места. От ЕК отговориха, че са запознати с призивите на национално равнище, за консумация на местни хранителни продукти. „ Трябва да се отбележи, че тези призиви бяха отправени, въпреки че в Европа не се наблюдават трайни проблеми с доставките, недостиг на храна или устойчиво повишаване на цените на храните от избухването на настоящата криза“, пишат в отговора си от Брюксел. От Комисията обаче не са запознати с правните разпоредби във Франция, „които биха наложили на търговците на дребно промоционалните практики на местните продукти, сравними с разпоредбите на въпросния български случай.“

„Във Франция, както и в някои други държави-членки, има търговци, които рекламират местни продукти в своите магазини. Разликата е, че те не са задължени да го правят по закон“, допълват оттам.

От ЕК продължават да работят за да се гарантира функционирането на селскостопанските пазари без да има ограничения на вътрешния пазар. Включително се предприемат всички мерки за гарантиране на свободното движение на сезонни работници, специфични насоки към мерките за граничен контрол целящи да не се допусне прекъсване на достъпа до храни и работа на всички вериги за доставки. Брюксел ще продължи да гарантира, че не се приемат неоправдани мерки, които да възпрепятстват функционирането на единния пазар.

В края на миналата седмица фермерът Красимир Кумчев за пореден път предложи адекватни мерки, които да позволят рестарт за българските плодове и зеленчуци, мерки, които секторът предлага поне от две години, и които целят обвързване чисто и просто на подпомагането с реалното производство, а не раздаването на субсидии на калпак и на очертани площи, върху които така и после се оказва, че нищо не е садено. Порочна практика на подпомагане, която знаем от години до какви изкривявания води. Практика, която пречи, а не помага на реалните производители да реализират продукцията си. А времената след като отмине коронавирусът ще са трудни за тях, и поради свития пазар, и поради намалялото потребление. Ако не друго, поне властта в лицето на агроведомството обеща да се вслуша в разума на един реален производител, но с уговорката ако Брюксел и позволи. Навред обаче беше разтръбена инициативата на страната ни пред ЕК за „извънредна мярка с европейски средства във връзка с коронавируса“, която така формулирана не носи никаква конкретика, изглежда прекалено обща, и не става ясно, кой и за какво ще бъде подпомаган.

Дано министър Десислава Танева не протака, оправдавайки се с „комуникираме с Брюксел“ и произтичащите от тази комуникация сложни процедури. Не влязат ли предложените от Кумчев мерки в сила до края на месеца, след това през юни вече ще е късно. Това, че нещата пак стигнаха до Слънцето за да получат въобще някакъв тласък за пореден път показва, че страната ни не следва никаква аграрна политика в подкрепа на производителите с логични мерки. Доказателство за това беше и безумното постановление с веригите, което до нищо не доведе.

Мисля си, дали сред тези мерки, които трябваше да се предложат,не може и да е такава за стимулиране на сезонната заетост, защото тя си остава перманентен проблем за производителите особено на плодове и зеленчуци. Като чета какви мерки предлагат в Германия, Англия, дори и Русия, а тук социалната министърка само с „направихме всичко възможно“ се оправдава, а всъщност нищо не са направили. може да се мисли за субсидирана заетост, да се привлече работна ръка от трети страни, да се субсидират проекти за създаване на условия от самите фермери за приемане на сезонна ръка. В Австрия съм виждал фермери които чрез субсидии от Европа са изградили като хотелска част към стопанствата си с 10-15 легла например, където да настаняват сезонни работници. В Англия сега покрай кризата пък беше повдигнат въпроса, дали тези които искат да се включват като сезонни работници могат да идват със собствени каравани. Има много рационални неща, ама тази пуста власт все трябва да се ръчка с устена, защото тя се сеща да мисли рационално единствено и само преди избори, а после действа под девиза „след нас потоп“. Земеделието обаче е прекалено чувствителен сектор, в който всичко зависи от много неща, а пък ние като потребители зависим от него, защото ако искаме качествена храна на масата, то тя първо трябва да се произведе. Производството и обаче зависи не само от климатичните условия, но и от жизнеспособността на фермерите за капиталовложения, а пък тя на свой ред зависи от продажбите. Ето защо един потоп породен не от климатични фактори, а от властови безумия и административна тъпота, би се отразил негативно и на без това изострените ни от кризата сетива, а производителите на плодове и зеленчуци пак ще се изоставят на течението, да плуват дотам, докъдето им стигне въздухът…

„Нека земеделските производители бъдат активни, и да дадат пред бюрата по труда нужният им брой работна ръка“, каза на пресконференция в министерския съвет земеделския министър Десислава Танева. Първото предизвикателство според нея ще е предстоящият розобер през следващия месец. Тя увери, че по повод настоящите Великденски празници ще има достатъчно агнешко месо, като на службите на Мвр ще бъдат предоставяни списъци на фермите, които имат право да колят животни. Танева припомни и решенията в помощ на земеделските производители– отпуснатите 30 млн. лева , от които 5 млн. лева само за растениевъдството, финансова подкрепа на кланиците изкупуващи българско агнешко месо и други.

Танева определи позицията на големите вериги по готвеното постановление задължаващо ги да продават преимуществено български храни като „пълна с манипулации“ и заяви, че това, което се предвижда абсолютно не нарушава въведените от тях търговски практики.

Освен попълнена декларация, фермерите ще трябва да представят и удостоверение за регистрацията им като земеделски производители преминавайки през създадените временни КПП-та, съобщава БНР.

Указанията са дадени от аграрния министър Десислава Танева, след като през уикенда редица земеделски производители се оплакаха, че заради ограниченията наложени във връзка с пандемията, се възпрепятства работата на полето. В информацията се уточнява, че ако не е направена заверка за 2020 година, важи тази за миналата година.

Допустим документ е и удостоверението за регистрация на животновъден обект. Камионите, които превозват семена, посадъчен материал, торове, препарати, ветеринарно-медицински продукти и фуражи, също ще могат да преминават през КПП-тата.

В интервю пред BTV земеделският министър Десислава Танева за пореден път успокои хората, че предвид извънредното положение въведено заради коронавируса, продоволствената сигурност на страната е осигурена с храни и аро суровини. Повече от интервюто  тук

70 землища могат да бъдат включени в нова група за необлагодетелствани райони, каза пред представителите на медиите вчера аграрният министър Десислава Танева. „Ще се опитаме да дефинираме нов необлагодетелстван район по други критерии и с други ставки, ако бъдат одобрени от ЕК“, поясни още тя. Землищата се намират на територията на цялата страна, и до момента са влизали към НР 2. По-рано пред депутатите от ресорната земеделска комисия тя разясни, че промяната в обсега на необлагодетелстваните райони и тяхното предифиниране е направено за да е възможно подобна мярка да остане и за следващия програмен период на пРСР. „Можехме и да не променим обхвата и отново да ползваме за последна година намалената ставка за за дерогационно плащане, но щяхме да загубим тази мярка за новия период“, каза тя.

Танева уточни, че подобно предифиниране е трябвало да се извърши още през 2018 година, но е било отложено с още една година поради непопулярността на тази мярка, като е била приета единна ставка за плащане от 30 евро на хектар.“Това плащане е в ущърб на малките и срредни стопанства, и в полза на големите“, каза още тя. Ако не била направена промяната в обхвата на необлагодетелстваните райони, фермерите влизащи в тях през тази година са щели да получават още по-малко субсидии, като Танева уточни, че става дума за между 15 и 20 евро на хектар.

Критериите за предифиниране не са разработени от агроведомството, а са включени в съответния европейски регламент, като създаването на нов необлагодетелстван район е направено с цел да се минимизират загубите за земеделските производители със ставки близки до тези на НР 2, което ще позволи тази мярка да се ползва и през преходния период 2021-2022 година. „За фермерите, които отпадат от обхвата на необлагодетелстваните райони сме поискали и водим разговори, да полчават дерогационни плащания за да не усетят толкова силно тази загуба“, допълни Танева.

Самолетният способ на противоградова защита ще влезе в експлоатация най-рано от 2021 година, каза пред медиите аграрният министър Десислава Танева. До два месеца преддтои да приключи административната процедура по пускане на радарната система в Шумен, и ако има вноски във компенсационния фонд  моделът може да заработи до два месеца.  „Докато системата не набере  средства, ще се ползват наети самолети. Целта ни е през тази година да конституираме взаимноспомагателния фонд, в него да се пусне прием , а през следващата година да влязат сумите, които сега се отпускат като компенсации под формата на държавни помощи , а фонда да се акредитира като бенефициент по мярката за управление на риска“, каза тя.

Предвижда се фермерите да заплащат различни такси според вида на отглежданите култури, както и да избират землищата които да застраховат.. Тази система може да позволи да се изплащат компенсации и на фермери с минимум 30% претърпени щети. Танева уточни че за да заработи тази система, ще е нужно предложението за създаване на взаимния компенсационен фонд трябва да премине и през съответните политически дискусии. Тя не изключи възможността, ако моделът се окаже успешен, застраховането да стане задължително.

Десислава Танева отправи критики към зърнопроизводителите, че с нежеланието си да приемат предложения от нейния предшественик модел за превенция на градушките, са допринесли за застой, и 36 млн. евро предвидени по мярката за управление на риска е трябвало да бъдат прехвърлени към други мерки от ПРСР. По време на форума стана ясно, че държавата готви модел за превенция срещу градушките без участието на застрахователите. „Ние предложихме формата на взаимоспомагателна каса с участието на държавата и фермерите, и с европейско подпомагане по мярката за управление на риска за защита на земеделските производители от градушки, слани и засушаване не за 100% пропаднали площи, но и за по малко”, каза Танева. За следващия седемгодишен период се предвижда парите за управление на риска да са двойно повече. Според нея в някои страни вече работят по изваляване на градоносните облаци, докато у нас превенцията на явления като градушките е в застой.

„Промените в климата са основното предизвикателство пред нас, и ако има някой, който може да повлияе върху щаденето на почвените ресурси и запазване на биоразнообразието в природата, това са зърнопроизводителите. Истината е, че какъвто и да е инструментариум за мотивация за зелени практики да изберем, ако не засегнат зърнопроизводителите, не можем да имаме никакъв ефект”, каза още Танева.

За последните четири години в земеделието у нас са инвестирани общо над 7 млрд. лева, като годишно те варират  между 1,5 и 1,9 млрд. лева. Това съобщи днес по време на традиционната конференция на асоциацията на зърнопроизводителите аграрният министър Десислава Танева. „Делът на субсидиите по ПРСР от тези инвестиции е едва около 500 млн. лева. Ето защо тази програма не е панацея за зърнопроизводителите”, каза пред фермерите Танева, като им препоръча да не насочват усилията си към теми, които не биха им донесли удовлетворение.

През тази  година  със зърнено-житни култури са заявени за подпомагане  19,3 млн. дка., други 9,7 млн. декара с технически култури и общо делът им достига до 74% от общия обем на обработваамите площи. Освен това за угари са били заявени 2,8 млн. декара. За същата година заявените за подпомагане площи с трайни насаждения са 1,6% , 1% със зеленчуци и 1,4% с етерично-маслени култури. Затревените площи и пасищата  са възлизали общо  на 5,3 млн. декара.

Танева обяви, че 94 земеделски производители няма да получат субсидии по СЕПП за над 12 хил. хектара, заради това, че лицата са очертали площи без правни основания. По отношение на добивите през 2018 година страната ни е произвела над 12 млн. тона зърнени култури, като експортът е възлизал на 6,8 млн. тона зърно. Реколтата от пшеница през текущата година според Танева се очаква да достигне до 6 млн. тона, над 1,7 млн. тона слънчоглед и 3,1 млн. тона царевица, като данните за царевицата и слънчогледа не са окончателни.

Вносът на пестициди от трети страни за деветте месеца на текущата година по данни на Агенция Митници е достигнал до 3,2 млн. кг, в това число около 50%  или 1,04 млн  кг от Турция. За периода януари-септември 2019 г, количеството препарати за растителна защита, забранени за внос в ЕС и  задържани от митническите органи е 990 литра и 360 кг., по-голямата част от препаратите са задържани на българо-турската граница.

Наскоро известният производител на ябълки от Пловдивско Красимир Кумчев публикува пост в социалните мрежи, в който твърди че ежегодно  нас се внасят нелегално турски препарати за растителна защита, които са на цени до пет пъти по-евтини от българските им аналози, и за които от агроведомството и Агенцията по храните твърдят, че съдържат канцерогенни вещества. Ако това е вярно, Кумчев пита, защо от Турция всеки ден се внасят стотици плодове и зеленчуци, третирани с тези препарати, вместо да се спре този внос . Ако пък твърдението на властите е невярно,и в плодовете и зеленчуците не са открити следи от канцерогенни вещества тогава защо не се разреши легалния  внос на препарати за растителна защита от Турция, които биха излезли по 60-70 лева на декар за българските производители, вместо 300-400 лева за декар.

Европейски регламент регулира достъпа на нови препарати за растителна защита у нас

Във връзка с поставените въпроси потърсихме коментар от земеделския министър Десислава Танева. „Вносът на нови препарати за растителна защита се регулира от специален европейски регламент, и ние не можем да разрешим служебно това. Направили сме всичко възможно при постъпване на искане от производител, да придвижим процедурата по издаване на разрешително. Всеки който е поискал достъп до пазара ни, му е разрешен”, каза за Nivabg.com  министър Танева. Другият вариант за достъп на препарати за растителна защита на пазара е по искане на производител и браншова организация, ползвайки анализа на риска в съседни страни членки на ЕС.

„Сега сме стартирали процедура за внос на препарати, щадящи околната среда”, добави тя, като уточни, че става въпрос за мултинационални производители. По-краткия режим за издаване на разрешително между три и шест месеца е, ако се ползват проучвания на съседни страни членки на ЕС. Ще потърсим и позицията на БАБХ за това, дали има регистрирани случаи на внесени плодове и зеленчуци с остатъци от канцерогенни вещества от Турция.

„Анализът ни показва, че всяка година площите със зеленчуци варират с 10% годишно за последните три години. Сега е ред на домати и краставици, но ние сме далеч от рекордите с тиквите през 2015 г.”, каза пред депутатите аграрния министър Десислава Танева. Това според нея предполага, че тези 10% от площите се заявяват не заради реален бизнес със зеленчуци, , а само за получаване на субсидии, ориентирайки се по високата субсидия. „Така и не се разбра, че субсидията се определя по общ бюджет, който се разделя на площите”, каза още тя. През тази година от ведомството са завишили проверките на площите при зеленчукопроизводството двойно до 40% , като според резултатите наистина има драстични злоупотреби при някои култури, като на някои места не са намерени остатъци от краставици или домати. „Извадката е обхванала площи с рискови култури при които има вариране, като 20% от проверките са показали, че няма реално отгледани култури”, добави още Танева.

При трайните насаждения също са намерени площи заявени за подпомагане но без трайни насаждения, но процентът не бил толкова голям. Въпреки тези очевидни недъзи на обвързаната подкрепа, страната ни продължава да търси подкрепа за запазването и, особено в Германия, която е твърдо против. Основният довод на администрацията за това е, че между 75% и  90% от помощта е насочена към малките стопанства, и при трайните  насаждения с въвеждане на практики като затревяванията се прилагат въглеродозадъжащи пррактики, което също е една от целите на ОСП.

Танева се надява, че през новия програмен период с въвеждане на наблюдение и чрез използване на спътникова информация ще се подобри контрола и мониторинга върху площите с култури, заявени за подпомагане по обвързаната подкрепа.

Депутатът Бюрхан Абазов предложи от фермерите да се изискват освен документи за продажба на произведената продукция, и такива свързани с отглеждането на заявените за подпомагане култури като документи за закупени  семена. Това според него би гарантирало, че има действително заявени площи с тези култури, и би намалило ресурса за извършване на проверки.

По данни на МЗХГ площите с картофи през 2017 година са били малко над 9 хил. ха. През 2018 г. са достигнали до 12 хил. ха, а през тази година цифрата е обща, като заедно с чесъна и лука достигат общо  малко над 10 хил. ха.

Проекти за изграждане на инсталации за унищожаване на отпадъци от животински продукти ще  могат да реализират големите индустриални свинекомплекси по новата мярка 5, която предстои да бъде отворена в началото на следващата година. Това заяви пред депутатите от ресорната комисия земеделският министър Десислава Танева. Целта на мярката както е известно е да допринесе за повишаване на биосигурността във фермите на всички нива. Танева призна за неправилно усвоени средства за изграждане на площадки за унищожаване на отпадъци от някои общини. „По отношение на общините с финансирани подобни проекти по първия програмен период, това е пример за отчитането  на едни пари, от които няма почти никакъв ефект. Чудя се с каква идея са били реализирани, без да е наличен какъвто и да е модел за работа”, каза Танева.

Що се отнася  до епизиотичната обстановка тя сподели, че до момента от АЧС  са били засегнати 140 хил. свине, като в процеса със справяне с болестта не са били използвани нито екарисажи, нито инсенератори. „Експертите от Центъра за оценка на риска са преценили, че превоза на заразени животни крие риск за възникване на нови огнища по пътната артерия. Освен това срещу ползването им са били всички браншови организации”, каза още Танева. Според нея въпросът за използването им не е стоял никъде другаде, освен по медиите.

Справка за унищожаването на заболели животни в подобни размери в 11 европейски страни е показала, че унищожаването им става само чрез загробване. В момента започва мониторинг на площадките, където е извършено загробването, който ще е под контрола на общините и със съдействието на РИОСВ. Десислава  Танева определи като слабост липсата на предварително определени подобни места за загробване към всяка община или ферма в пика на вируса. Това е наложило и някои от поправките във закона за ветеринарномедицинската дейност. Едиственото огнище където е имало възможност за използване на инсенератори е било край Варна, но там също се е предпочело  умъртвените животни да бъдат загробени.

Земеделският министър Десислава Танева обсъжда с неправителствения сектор законодателни промени, които предвиждат всяко село да има сключен договор с ветеринарен лекар, съобщава БНР . Това  е съобщила Танева по време на среща със студенти във В Търново. Предвижда се  населените места да  сключват договорите с ветеринарните лекари през Областните дирекции за безопасност на храните, а целта е повишаване на контрола: Предложенията за промени в закона за ветеринарна медицина предстои да бъдат публикувани за обществено обсъждане на 4 ноември.

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева и министърът на селското стопанство на Руската федерация Дмитрий Патрушев обсъдиха наложените ограничения върху вноса на български растителни продукти към Русия. Това стана по време на официалното посещение на министър Танева в Москва.  В най-скоро време ще бъде проведена експертна среща между Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Федералната служба по ветеринарен и фитосанитарен надзор, в рамките на която ще бъдат изчистени техническите подробности. Целта е български предприятия да получат разрешение да изнасят растителни продукти за руската страна, които не попадат в общата забрана за растителни продукти от ЕС.

Министрите обсъдиха и заболяването Африканска чума по свинете (АЧС), което е засегнало и двете страни. Договорено бе експерти от двете държави да обменят информация и добри практики за справяне със заболяването, като екип от БАБХ посети Русия.  Десислава Танева информира министъра на селското стопанство на Руската федерация, че в българското законодателството се извършва промяна, с цел засилване на биосигурността във фермите.

По време на срещата стана ясно, че до края на годината български млекопреработвателни предприятия ще бъдат инспектирани от руски експерти. Целта на посещението им е да бъде одобрен списък от фирми, които ще могат да изнасят продукцията си за Русия след като отпадне наложеното ембарго.

Земеделските министри отчетоха добрите отношения между България и Русия и изразиха воля конструктивният диалог да продължи.

През 2018 г. обменът на аграрни стоки между двете страни възлиза на 62,6 млн.щ.д. Износът на български стоки за руския пазар нараства с 19,4% спрямо 2017г., до 54,4 млн.щ.д. През 2018 г. положителното търговскот

Правителството отпусна 28 млн. лева на аграрното  министерство за прилагане на мерките за борба с африканската чума по свинете (АЧС) и изплащане на компенсации, съобщи министърът на земеделието Десислава Танева след края на заседанието на правителството. „Средствата  ще бъдат изплащани за компенсации на засегнатите животни, за разходите по дезинфекция, за унищожените суровини, фуражи, всичко свързано с прилагането на мерките за борба с африканска чума по свинете (АЧС). Към  днешна дата, регистрирани общо 33 огнища на африканска чума по свинете по домашните свине. В последните две седмици нямаме нито едно регистрирано огнище при домашните свине“, обясни министър Танева. Част от парите ще бъдат покрити от Брюксел, а страната ни вече поиска от ЕС  23 млн. евро за справяне със заразата.

„Всичко, което е оставено да се произвежда, е само и единствено при условията на мерки за биосигурност. Това е целта, която ние имаме и трябва да постигнем, ако искаме да имаме местно производство. Трябва да бъдат изградени мерки за биосигурност и регистрации на тези стопанства – не е толкова трудно, нито толкова скъпо. Оттам насетне рискът от разпространение, от зарязване, поражения и икономически загуби силно намалява и се дължат компенсации за загубени животни“, каза пред БНТ земеделският министър Десислава Танева.

Тя готви  промени в Агенцията по храните след края на кризата с АЧС. Пред БНТ по повод назначената прокурорска проверка тя заяви:” Безспорно ще има кадрови и организационни промени, но не можем да ги направим в пика на заразата с африканска чума по свинете (АЧС), когато ни трябват хора на терен.” До момента у нас са установени 30 огнища на АЧС, като основно са в Северна България. Шест от огнищата са в промишлени комплекси

В аграрното министерство не очакват проблеми след одита от Брюксел на мерките, предприети срещу АЧС. Това каза в интервюза БНР земеделският министър Десислава Танева. От  думите и става ясно още  че чаканите от ЕК 2,9 млн. евро ще са за така таречените „превенционни годишни планове 2018-2019 г“. Това означава подкрепа на Националната лаборатория за изследванията на африканската чума по свинете, подкрепа за диагностикумите, за броя лабораторни изследвания – всичко, което държавата осъществява като превенция и надзор в съответните зони.

До 30 дни Брюксел ще отпусне още 11 млн. евро за компенсация за унищожените прасета в индустриалните свинеферми:Те са по така наречената „възможност за спешна помощ“ в ситуация на африканска чума по свинете, както сме ние в момента. Това писмо беше изпратено на 30 юли от Българска агенция по безопасност на храните и включва прогнозната стойност за обезщетяването на огнищата, където са регистрирани в регистрирани свиневъдни обекти и по повод унищожаването на регистрираните свине в тези обекти“, уточни още Танева.

Земеделският министър Десислава Танева ще обсъди днес с комисаря по здравеопазване Витянис Андрюкайтис.Тпредприетите мерки за борба с АЧС, съобщава БНР. Двамата ще обсъдят как да бъдат компенсирани фермерите, засегнати от заразата. Очаква се ЕК да поеме до 75% от разходите на земеделските производители, свързани с умъртвяван на животните.

Както е известно преди дни в интервю за БНР Андриюкайтис разкритикува българските власти за закъснялата реакция и предупреди, че страната ни може да загуби цялото си свиневъдство. Европейските експерти все пак предупреждават, че в момента у нас се прилагат адекватни мерки срещу заболяването. Очаква се Брюксел да поеме до 75% от разходите за умъртвяване на животните

Експертите на Агенцията по храните и аграрното министерство ще продължат проверките на случаен принцип на животновъдни стопанства за наличие на драстични разминавания между броя на регистрираните в системата и действително наличните в стопанствата животни. Това каза по време на консултативния съвет по животновъдство аграрният министър Десислава Танева. Тя даде пример с проверка в животновъден обект, в който от 400 животни, които трябва да са налични са липсвали 314.

От началото на 2019 г. до 31 май включително идентифицирани и въведени в системата са 80 815 едри преживни животни, 209 099 дребни преживни животни, 40 317 свине, 1 681 еднокопитни и 208 370 пчелни семейства. Извършени са и пролетните профилактични прегледи на пчелните семейства. Срокът за това беше удължен до 31.05.2019 г., заради лошите метеорологични условия  и информацията за тях е в процес на обобщаване.

Очаква  се според нея през тази година да се оптимизира системата ВЕТИС, с чиято помощ се извършва контрол върху броя на регистрираните животни  в стопанствата и тяхното придвижване.

Само 900 от общо над 72 хил. декара поразени от градушките през последната седмица са били в области, намиращи се под  противоградов защита, е заявила по време на посещението си в Хасково днес Десислава Танева. Тя откри нов команден пункт, от който ще се управляват 27  ракетни площадки в Хасковска област. За него държавата е инвестирала над 1 млн. лева. С влизането му в експлоатация от градушки противоградовата защита на земеделските площи у нас ще обхваща до 14 млн. декара. Инвестицията е за над 1 млн. лева.

В Хасковска област днес е обявен код „жълто“ за опасност от градушки. Градоносните облаци се очакват тази вечер. Те ще бъдат засечени от командния център, а след това ще се направят и изчисления колко ракети трябва да бъдат изстреляни.

В резултат на интензивните валежи прияружени на места от градушки, в страата са засегнати близо 70 хил. декаа съобщи БНР. По време на псещенето си в Свищов аграрният министър есислава Танева съобщи, че за компенсации на засегнатите фермери ще бъдат заделени около 4 млн. лева. Действащата в момента защита от градушки обхваща около 17 милиона декара земеделски площи от общо към 50 милиона декара обработваема земя. Изграждането на защитата продължава, увери аграрният министър:

„Самолетният способ би бил възможен с изграждането на два центъра още, но функционирането с национално покритие, говорим и за приключване на законодателния процес и споделеното финансиране“, уточни Танева.

„Мога да заявя, че членовете на комисията по земеделие споделят опасенията на фермерите и считат че те трябва да се изключат от обхвата на закона”, каза Десислава Танева, председател на земеделската комисия в парламента. Законопроектът  за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход не е разпределен за разглеждане в комисията по земеделие и храни, и каквото и становище да се пrиеме от нея, то няма да се разгледа в пленарна зала. Това заяви Десислава Танева, председател на ресорната комисия в парламента в отговор на въпрос на Niabg.com дали предстои да се събере комисията за да обсъди законопроекта, така, както днес поискаха представители на водещи браншови организации. По-рано на пресконференция организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите, представителите на бранша заявиха, че земеделието е изключено като сектор от дебата за въвеждане на нови мерки за контрол върху употребата на горива.