Тагове

През изминалата седмица индексът на тържищните цени нахраните у нас отчете ново повишение от 0,76 процента до 2,472 пункта информира БТА. Оранжерийните домати поскъпват с 12 на сто до 4,12 лева за килограм през последната седмица. Оранжерийните краставици скачат с 6 процента и се купуват за 5,99 лева за килограм. Червените чушки падат с 1,2 на сто до 4,15 лева за килограм в края на седмицата.
Картофите поевтиняват с 4 процента и се продават по 1,19 лева за килограм, а морковите скачат с 6,7 процента и се търгуват по 1,28 лева за килограм. Зелето поевтинява с 5 стотинки и се търгува по 0,80 лева за килограм.

Ябълките поевтиняват с 3,5 на сто и се купуват по 1,38 лева за килограм. Лимоните се купуват по 2,40 лева за килограм. Портокалите поскъпват с 5,1 на сто и се търгуват по 1,84 лева за килограм, мандарините се купуват по 2,31 лева за килограм. Бананите се продават по 3,19 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,7 на сто и се търгува по 11,43 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с с 0,3 на сто повече – до 18,15 лева за килограм.Олиото поевтинява с 5,1 на сто и се продава по 3,90 лева за литър.Пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 2,53 лева. Пилешкото месо се вдига с 1,3 на сто до 6,30 лева за килограм. Захарта пада с 1,9 на сто и се продава по 2,52 лева за килограм в края на седмицата.

Междувременно индексът на глобалните цени на храните на Световната организация по прехрана и земеделие отчете спад за единадесети пореден месец, като в момента е с 19 на сто под рекордните нива от март миналата година.

Индексът, който следи движението на цените на основните храни и ресурси, през февруари е паднал до 129,8 пункта спрямо 130,6 пункта през януари. Това е най-ниското му ниво от септември 2021 г.

Данните на ФАО показват, че зърнените храни през февруари са поевтинели незначително с 0,1 на сто на месечна база, като пшеницата поскъпва, а оризът спада.

Цените на растителните масла и млечните продукти падат съответно с 3,2 и 2,7 на сто, докато тези на захарта се покачват с 6,9 на сто до шестгодишен връх заради сериозен спад на производството в Индия.

В наскоро публикуван обстоен анализ от Световната организация по прехрана и земеделие ФАО към ОНН се констатира, че милиарди хора по цял свят не могат да си позволят да се хранят здравословно, съобщава БТА. Почти 3,1 милиарда души не са могли да си позволят здравословна диета през 2020 г. – увеличение от 112 милиона души повече в сравнение с 2019 г., което отразява по-високите разходи за здравословна диета през 2020 г. Това се дължи главно на Азия, където 78 милиона повече хора не са могли да си позволят такава диета, следвана от Африка (25 милиона повече души), и в по-малка степен от Латинска Америка и Карибите и Северна Америка и Европа (съответно с 8 и 1 милион души повече).

Последно представените показатели, разработени от ФАО с критични данни от изследователи от университета Тъфтс и Световната банка, показват например, че Латинска Америка и Карибите имат най-високите разходи за здравословна диета в сравнение с други региони, при 3,89 долара на човек на ден през 2020 г., следвани от Азия (3,72 долара), Африка (3,46 долара), Северна Америка и Европа (3,19 долара) и Океания (3,07 долара).

Между 2019 г. и 2020 г. Азия стана свидетел на най-голям скок в разходите за здравословна диета (4,0 процента), следвана от Океания (3,6 процента), Латинска Америка и Карибите (3,4 процента), Северна Америка и Европа (3,2 процента) и Африка (2,5 процента).

В 12 държави, всички от които в Африка, повече от 90 процента от населението не може редовно да си позволи здравословна диета. Същото важи и за повече от половината население в 53 страни, за които има данни. В 26 държави тази цифра е под 1 процент.

Наборът от индикатори вече е достъпен за преглед и изтегляне от всички в лесния за използване център за данни на ФАО. ФАОСТАТ (FAOSTAT) е най-голямата в света платформа за данни за храните и селското стопанство с около 20 000 индикатора, обхващащи повече от 245 държави и територии. Изчисляването, мониторингът и докладването на показателите на глобално, регионално и национално ниво относно разходите и достъпността на здравословното хранене вече е институционализирано и ще се актуализира редовно от ФАО. Това осигурява мощен нов показател за проследяване на глобалния напредък към превръщането на здравословните диети в достъпни за всички.

Как работи

ФАО изчислява осем показателя за разходите и достъпността.
Здравословната диета осигурява не само адекватни калории, но и правилните видове богати на хранителни вещества храни от различни групи, както се препоръчва от диетичните насоки. Референтната диета се изчислява въз основа на „представителен“ възрастен, който консумира 2330 килокалории на ден – подход, който обикновено се използва за диетични насоки, базирани на храни. Най-евтините местни храни, с препоръчителни размери на порции от шест групи храни (основни храни, зеленчуци, плодове, храни от животински произход, бобови растения, ядки и семена, масла и мазнини) съставляват референтната здравословна диета.
Потребителските цени на тези храни са получени от Програмата за международно сравнение (ICP) на Световната банка и се актуализират с помощта на национални индекси на потребителските цени на храните. За международни сравнения цените се конвертират в международни долари, като се използват обменните курсове на паритета на покупките и разпределението на националния доход. Прагът на достъпност се определя като 52 процента от средните разходи на домакинството.

Климатичните промени ще продължат да оказват влияние върху цените на храните, тласкайки ги към нови рекордни стойности информира UkrAgroConsult. Измененията в климата освен че оказват вредно влияние върху земеделските култури, карат все повече правителства да увеличават запасите от храни за черни дни или да въвеждат ограничения за търговията.

Екстремалните природни явления през изминалата година са довели до увеличаване на цените на храните като се очаква запазване на тенденцията и през тази година, тъй като заради слаба реколта,на пазара може да се очаква дефицит на някои продукти. Така например заради събития като екстремни наводнения и засушаване рязко поскъпване са отбелязали стоки като бразилското кафе, белгийските картофи и канадският жълт грах. Последният е чест заместител на жиотинските белтъчини във вегетарианските храни.

Заради глобалните промени в климата, учени предупреждават, че подобни явления с екстремни стойности могат да се превърнат в нещо съвсем обичайно. Освен това пандемията не само е повлияла върху логистиката, но е променила и хранителните навици на потребителите, което е довело до поскъпването на основните продукти като захар и пшеница.

„Земеделието най-остро изпитва промените в климата, както такива с краткосрочен характер, така и дълготрайните“ се казва в доклад на Института по околна среда в Стокхолм. В него се казва още, че това създава много по-високи рискове отколкото възможности за селското стопанство.

Силните студове в Бразилия през юли миналата година засегнаха пояса на кафето и тласнаха цените на кафето до седемгодишен връх а проблеми с логистиката също не позволихана храните да поевтинеят в края на годината. Като цяло времето в Бразилия е неустойчиво, но за втора поредна година явлението „Ла Ниня“ може да доведе до увеличаване на валежите и сушата в останалия свят.

„Ако знаем че това явление отново ще се прояви цените на храните ще поскъпнат от рано“, смята Марио Запакоста, старши икономист към ФАО. Това води до лавинообразна реакция и поскъпването на някои заместители в хранителната индустрия. Както се случило с жълтия грах заради безпрецедентното засушаване през миналата година в Канада. Поскъпването му с над два пъти сериозно удари производителите на храни на растителна основа.

След наводненията опустошили големи части от площите в Европа пострадаха и белгийските картофи. Изследователите от Стокхолмския институт за опазване на околната среда смятат, че резките климатични промени ще доведат до силно намаляване на добивите в някои региони по света.

За последните три десетилетия добивите от царевица, кафе „Арабика“ и захарна тръстика са намалели с между 27% и 59% . „Това е основният ни проблем пред планиране на адаптацията към промените в климата“, смята един от авторите на доклада Магнус Бензи, според който комбинацията от спад в добивите и увеличаване на цените е заплаха за продоволствената сигурност особено на страните зависещи от внос на храни и агро суровини. Според него кризата може да се задълбочи още повече в зависимост от това как тези страни реагират дали чрез увеличаване на вътрешните запаси или налагане на ограничения в търговията.

„Паралелни климатични кризи като едновременно или последователно засушаване в отделни региони могат да доведат до увеличение на дефицита от храни и да зачестят заради глобалното затопляне“, казва още Бензи.

Средният ценови индекс на зърнените култури отчетен в последния доклад на експертите от ФАО през юли е бил с 26% по-висок в сравнение с аналогичния период на миналата година, информира UkrAgroConsult. Спад през миналия месец се е наблюдавал в експортните цени на някои зърнени култури като сорго и ечемик съответно с 8,3% и 8,7% основно заради слабото търсене от страна на вносителите.

На обратната стрна през разглеждания период са били котировките на пшеницата, отбелязали ръст от ,2%, достигайки най-високото си ниво от средата на 2014 година, което е свързано основно с опасенията за състоянието на посевите в Северна Америка, където продължаващата суша вече доведе до спад в добивите от твърда пшеница в Канада и от пролетните сортове в САЩ.

„Проливните дъждове в някои страни на Европа също поставиха въпросителни пред новата реколта, а първите добиви от пшеница в Русия също се оказаха по-слаби от очакваните. Що се отнася до Южното полукълбо, то перспективите пред реколтата в Аржентина и Австралия се запазват благоприятни“, се казва в отчета на ФАО.

Цените на царевицата на международните пазари за месец са паднали с 6% , което се обяснява с по-добрата от очакваното реколта в Аржентина и подобряване на прогнозите за американското производство на царевица. Отказът от страна на Китай от предварителни поръчки на партиди с царевица от старата реколта също е допринесъл за това. Отбелязва се също, че се запазват обезпокоителните прогнози за състоянието на реколтата в Бразилия, където кампанията по прибиране изостава значително, а високите цени на вътрешния пазар стимулират фермерите да реализират продукцията именно на тях.

За последните 40 години пасищата в света са се стопили с 1/3 или почти 430 млн. хектара, информира специализираният портал The Dairy News, позовавайки се на изказване на експерта по растениевъдство и защита на растенията от ФАО Хафиз Муминджанов по време на специализиран форум. Основните причини за това са използването на нерационални селскостопански методи за почвообработка, климатичните промени и прекомерното използване на торове и пестициди.

Те са допринесли за замърсяване на околната среда, повишаване нивата на соли в почвата, повишаване на грунтовите води и ускоряване на ерозионните процеси. Според него е крайно време да се обърне внимание на прилагането на почвозащитни мерки в земеделието, които да намалят механичното разрушаване на почвите, да доведат до образуване на постоянен слой от почвени микроорганизми и диверсификация на видовете култури.

Според него до 2050 година производството на храни в света трябва да се увеличи с над 50%, като в това число 80% трябва да са от растителен характер. По думите му и в момента 80% от произвежданите храни вече са от растителен характер. Животновъдството също има своя принос за това, със съдържанието на 34% белтъци и 18% калории, като то доставя и някои от най-важните микроелементи в храните. Въпреки това експертът отбеляза, че хранителната индустрия е с дял от 37% в производството на вреди емисии.

Месечният индекс на цените на Световната организация по прехрана и земеделие (ФАО) достигна шестгодишен максимум, съобщава UkrAgroConsult. През миналия месец средният индекс на цените достигна до 105пункта, което е с 8,5 пункта повече в сравнение с аналогичния месец на предходната година. През ноември ръст е отбелязан на всички подиндекси като най-голям е на растителните масла, докато индексите на захарта, месото зърнените култури и млечните продукти са се увеличили незначително.

Средният индекс на зърнените култури е достигнал през ноември до 114,4 пункта, което е с 2,5 пункта над показателя през октомври и с 19,9 пункта над нивото му преди година. Пшеницата поскъпва най-вече заради очакваното по-слабо производство в Аржентина. Влияние за повишаването на цената на царевицата пък оказа продължаващото търсене от страна на Китай и песимистичните прогнози за производството в две от водещите страни износителки- САЩ и Украйна. На фона на стабилно търсене цените си покачиха още ечемика и соргото. От зърнените култури единствено без промяна са останали цените на ориза.

До 121,9 пункта се е повишил средният индекс на цените на растителните масла през ноември, което е с 15 пункта повече в сравнение с предходния месец и е най-високото му ниво от март 2014 година. Подобно стремително увеличение на индекса се обяснява най-вече с ръста в а цените на палмовото масло на редица пазари, както и с продължаващото поскъпване на котировките на соевото и слънчогледово масло. Влияние върху цените на соевото масло са оказали най-вече намаляването на експорта от Южна Америка и повишеното търсене особено от страна на Индия. Ограничаването на предлагането пък е спомогнало за укрепване на котировките на слънчогледовото и рапичното масло. Като цяло за поскъпването на растителните масла основен принос е имало поскъпването на нефта

Индексът на млечните продукти  през миналия месец е достигнал до 105,3 пункта, което е с 0,9 пункта под нивото му от предходния месец. Експертите на ФАО отбелязват, че продлжава тенденцията за поскъпване на млечните продукти, като индексът им е все по-близо до нов осемнайсетмесечен връх. Това се обуславя от увеличения обем на импорта, както и на обема на продажбите в Европа, което съвпада със сезонното съкращаване на производството на мляко в Европа.

Индексът на месото  на ФАО през ноември е отчел 91,9 пункта, което е с 0,8 пункта над октомврийското му ниво. След четири месеца на спад, през миналия месец цените на говеждото отбелязаха увеличение. Това става на фона на увеличено търсене от страна на Китай и ограничено производство в Океания,. Що се отнася до свинското месо, цените му се стабилизираха заради повишеното търсене от страна на Китай и намаляване на поголовието в Бразилия, като на азиатските пазари беше забранен вносът на свинско месо от Полша и Германия заради АЧС. Търсенето на агнешко месо в Китай и слабото производство в Океания също оказаха позитивно влияние върху цените му През ноември е регистриран спад в цените на пилешкото месо заради увеличените доставки от водещите страни производители и намаляване на импорта в световен мащаб.

Индексът на захарта през миналия месец е достигнал до 87,5 пункта, което е с 2,8 пункта над нивото му през октомври. Причина за това е повишаването на борсовите цени на захарта заради информациите за намаляване на глобалното производство. Експертите очакват по-слабо производство на захар заради неблагоприятните климатични условия в ЕС, Тайланд и Русия. Нанесените върху захарните плантации щети от преминалия през Никарагуа, Хондурас и Гватемала ураган също са повлияли върху цените на захарта.

Поддържането на хранителните вериги в света по време на пандемията от коронавирус е от жизнено важно значение, се каза в прессъобщение на Световната организация по земеделие и прехрана. Пандемията COVID-19 поставя под огромен натиск системите за обществено здраве по целия свят и милиони хора в най-развитите икономики в света са под някаква форма на карантина.

За да се намалят разходите за храна, трябва да се предприемат незабавни мерки за предотвратяване прекъсванията по веригите за доставки на храни. За целта са необходими координирани действия за да не се предизвика продоволствена криза , в която хората да бъдат лишени от достъп до храни.

От ФАО успокояват, че в момента няма опасност от продоволствена криза, въпреки съобщенията за масово презапасяване на хората с хранителни стоки. „

Въпреки че няма нужда от паника – в света има достатъчно запаси от храна, за да се хранят всички – трябва да се изправим пред предизвикателството: огромен риск храната да не бъде предоставена там, където е необходимо“, се казва в пресинформацията на ФАО.

Въпреки това различните блокади на границите са довели до известни логистични проблеми, които рефлектират върху хранителните вериги. Освен това въведените ограничения може да попречат на дейността на земеделските производители. Недостигът на торове, ветеринарни лекарства и други добавки също може да повлияе на селскостопанското производство.

Затварянето на ресторанти и по-рядкото пазаруване на хранителни стоки намалява търсенето на прясна продукция и рибни продукти, което засяга производителите и доставчиците, особено дребните земеделски стопани, с дългосрочни последици за все по-урбанизираното население на света, независимо дали са в Манхатън или Манила. Несигурността относно наличието на храни може да накара политиците да прилагат ограничителни мерки за търговия, за да защитят националната продоволствена сигурност. Според експертите тези мерки могат да доведат до изостряне на ситуацията. От друга страна ограниченията за износ заради увеличаване на вътрешните наличности на страните износители, могат да доведат до нестабилни цени. Припомня се, че подобни мерки въведени през 2007 година са имали негативни последици особено за страните изпитващи дефицит от продоволствени стоки.

„Трябва да гарантираме, че пазарите на храни функционират правилно и че информацията за цените, производството, потреблението и запасите на храна е достъпна за всички в реално време. Този подход ще намали несигурността и ще позволи на производителите, потребителите, търговците и преработвателите да вземат информирани решения и да овладеят неоправдано паническо поведение на световните пазари на храни“, казват още от ФАО.

Експертите на ФАО считат, че карантината и паническото запасяване с храни могат да провокират глобална продоволствена криза, съобщава „Зерно Онлайн“. И това на фона, че осноните износители на аграрна продукция имат достатъчно запаси от зърнени имаслодайни култури

„Паниката от страна на големите вносители е достатъчна за да създаде продоволствена криза“, заяви Абдулреза Абасян, главен икономист на организацията по прехрана и земеделие на ООН. Това според него не е проблем на снабдяването, а на промяната на поведението по отношение продоволствената безопасност, тъй като големите вносители се страхуват, че не могат да получат планираните доставки от пшеница и ориз.

През изминалата седмца потребителите от цял свят от Индонезия до САЩ обсадиха супермаркетите за да се снабдят с най-необходимите стоки. Фючърсите на пшеницата в Чикаго през миналата седмица се повишиха с 6% , което беше най-голямото седмично увеличение за последните девет месеца, докато цените на ориза в Тайланд, вторият по значимост износител в света се повишиха до най-сериозното си ниво от август 2013 година.

Френската агроиндустрия се опитва да осигури достатъчно персонал и логистика за да обезпечи работата на преработвателните мощности и пристанищата, защото паническото търсене на макарони съвпадна с ръста на експорта на пшеница. По мнението на някои фермери въведените ограничения във връзка с пандемията от коронавируса на редица граници в ЕС също спъват редовните доставки.

Въпреки това според оценките на американския департамент по земеделие крайните запаси от пшеница в текущата маркетингова година се очаква да надминат 287 млн. тона, а от ориз 182 млн. тона. Анализаторите очакват логистиката да се превърне в повсеместен проблем по целия свят. В САЩ за производството на биоетанол отиват около 142 млн. тона царевица, но се очакват съкращения заради спада в цените на суровината и нефта,. Това означава, че част от царевицата може да отиде за производството на храни. От друга страна азиатските купувачи останаха пасивни през изминалата седмица заради нестабилния пазар. „Ние не знаем какво ще е търсенето през май или юни“, заяви сингапурски експерт от зърнопреработвателна компания, оперираща в Южна Азия. В момента според него търсенето е слабо заради срива в ресторантьорския бизнес. В условията на световен излишък страни като Индонезия например предпочитат да внасят основно пшеница от Черноморския регион.

Нефтопроизводителите от Близкия Изток, които също се явяват вносители на зърно се очаква да се сблъскат с проблеми, заради това, че цените на нефта загубиха 60% от стойността си през тази година. Възможностите на нетните износители на зърно да продават зърно и да купуват нефт обаче намаляха заради спада в цените на нефта и обезценяването на валутите.

Новината, че скоро бананите могат да изчезнат вече обикаля света. Причината за опасността от изчезването на любимия на мнозина плод според UkrAgroConsult е нападението на т.нар „Панамска болест” или известна още като гъбата Fusarium щам  TR4, койято поразява банановите  растения и води до тяхната гибел. Потребителите вече са обезпокоени от факта, че тази гъба не се разпространява само в Азия и Африка, но и в Латинска Америка, на която се пада дял от 80% от пазара на банани.

В Колумбия дори  са на крачка от въвеждане на военно  положение , заради нанесените от споменатата гъба поражения върху банановите плантации, а снимките от нанесените щети оттам напомнят на  филми за ядрени катастрофи, вирусни пандемии, или кадри от борбата с нелегалното разпространение на наркотици. В страната повсеместно са въведени най-строги фитосанитарни мерки с КПП-та по плантациите, и проверки на камионите с банани от военни патрули, облечени в специални облекла. Пътищата около фермите се патрулират от полицаи, за да се избегне разпространяването на болестта от крадци, които често навлизат в стопанствата.

От какво са притеснени потребителите? От това, че повечето сортове банани, отглеждани в Азия и Африка са нетрайни, и обикновено се отглеждат само за вътрешна консумация, защото не биха издържали на транспорта до останалите части на света. Най-подходящ за транспорт на дълги разстояния е сортът „Кавендиш”, който по ирония на съдбата е станал мишена за смъртоносната гъба. Ето защо учените считат, че скоро ще дойде краят на бананите като експортна култура, тъй като до момента все още не е създаден сорт, устойчив на „Панамската болест”, а и липсват средства за растителна защита срещу това заболяване.

Това не е първата опасност пред бананите, защото през 20-те години на миналия век същата болест от друг щам почти напълно унищожила сорта „Гро Мишел”, най-разпространеният в света към момента,което довело до изчезването му от пазара в средата на века. Тогава и се появил новият сорт „Кавендиш”, създаден от селекционерите още през 19-ти век. Сега обаче няма с какво да се замени.

По данни на ФАО към 2000 година, когато са първите данни за появата на смъртоносната болест, производството на банани в света е възлизало на 63,4 млн. тона, а през 2013 година, когато гъбата достигнала до Южна Америка, то вече е възлизало на 12,3   млн. тона,  в 2015 година до 112,8 млн. тона. И ако тези цифри не са достатъчни за да оборят пагубното влияние на болестта върху банановите растения, то през 2017 година световното им производство вече е било 113,4 млн. тона.

Още през 2017 година авторитетният Wallstreet Journal съобщи че тази гъба е поразила вече 30% от насажденията с банани в Азия и Австралия. В Азия обаче, където има такива големи потребители на банани като Индия и Китай, все още не се наблюдава дефицит на банани. Твърде възможно е новини от този сорт да наподобяват такива като „Светът остава без кафе”, или „Скоро човечеството може да остане без шоколад”, още повече, че статии за изчезването на бананите циркулират още от преди 13 години.

Въпреки това проблемът с гъбата Fusarium наистина съществува, и се обсъжда от специалисти на високо ниво, и то под егидата на ФАО. С оглед на това, че бананите са осмата по значимост култура в света, и четвърта по значимост в развиващите се страни, това изглежда напълно логично, защото всяка болест, която застрашава съществуването им , заплашва не само хранителната сигурност на тропическите страни, но и доходите и получаването на субсидии, а оттам и жизнения стандарт.

Индустрия, оценяваща се на 10 млрд. долара обаче едва ли ще загине заради появата на една смъртоносна гъба, тъй като появата на нови щамове още повече мотивира учените да създават нови формули на пестициди за борба с тях. Ситуацията с гъбата Фузариум може да се сравни с Африканската чума по свинете, срещу която все още не е създаден лек за заразените животни. АЧС както знаем шества по планетата и нанася огромни икономически загуби, но  това не е довело до изчезване на свинското месо от супермаркетите.

Като алтернатива на „Кавендиш”, учените посочват друг сорт банани- „Валери”, отличаващ се с отличните си вкусови качества и бързи срокове на зреене. В момента той е най-разпространен във Виетнам, но все повече источноазиатски страни се ориентират към отглеждането му. Не на последно място той се смята за устойчив на „Панамската болест” и за един от най-перспективните за разпространение и отглеждане в света. Друг сорт е „Майсур”, който заема до 70% от пазара в Индия, но се отглежда и в Бирма, Тайланд, Малайзия и остров Цейлон. Той е със същия познат нам жълт цвят както „Кавендиш”, но със сладко-кисел вкус. Той също се смята за  устойчив на „Панамската болест”.

Освен това логистиката непрекъснато се развива, и позволява от фермата в магазина да се превозват и най-нежните плодове. Например на изложението Asia Fruit Logistica в Хонконг през 2017 година, украински фермери  са получили оферти за доставки на череши и ягоди в страните от Източна Азия, което означава, че не би трябвало да има проблеми и с доставките на банани на далечни разстояния.

В Европа трябва да произвеждаме повече и по-качествена храна, счита бившата шефка на Европейската агенция по безопасност нахраните и настоящ кандидат за генерален секретар  на ФАО Катерине Геслейн, която през миналата седмица обяви своите приоритети  в случай, че бъде избрана на високия пост на  Световната организация по прехрана  и земеделие  на ООН.  Въпреки че официално бе издигната като френска кандидатура, тя беше подкрепена от всички страни членки на ЕС.  „Ние имаме решение за това, как да произвеждаме повече и по-качествени храни”, заяви  Геслейн фокусирайки се върху въпроса, как да се произвежда повече и по-ефективно, така че да се изхранва населението а планетата ни. На въпрос на eeuractiv.de дали сред решенията на проблема с прехраната на населението влизат ГМО и употребата на нови методи за растителна защита, тя отвърна, че в случай че бъде избрана за шеф на организацията, ще се занимае с този въпрос на ниво ФАО.

Геслейн  не счита, че решаването на проблема с прехраната на населението има само едно решение, а смята че това е микс от решения. „Някои предполагаха още в миналото, че няма да можем да изхранваме все понарастващото население на планетата, но благодарение на научния напредък и на трансфера на технологии в аграрния сектор, ние го направихме, допълни още Геслейн. Именно развитието на науката ще способства за едно по-устойчиво производство на храни. По думите и съвременното земеделие има потребност от инструментариум, чрез който да се справя с редица рискове към които се включват и средствата за растителна защита.