Тагове

Сушата отказа мнозина фермери от засяването на рапица през тази година

„Основните притеснения на фермерите особено в нашия регион са свързани с рапицата. През тази година заради липсата на валежи фермери се отказаха да сеят рапица“, каза пред представители на медиите гл. ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси „К.Малков“ в Садово по време на традиционния празник на аграрната наука „Даровете на природата“.

По думите му през август, когато трябва да се сее рапицата, която е най-ранната култура която се засажда, на повечето места в страната времето е било доста сухо. Липсата на дъждове е отказала дори земеделските производители в Северна България от сеитбата на тази маслодайна култура., в резултат на което се очаква намаляване на окултуряемите площи.

„Това е рискова култура особено за Южна България, като ако не поникне навреме съществува опасност след това да измръзне. Ако се засее по-рано и тръгне да се развива пък има опасност от слани“, добави още ученият.

Заради липсата на валежи земеделските производители които са се решили да сеят рапица, са я засели по-късно от оптималните срокове. По повод на това, че редица производители решават да заменят друга проблематична заради сушата през тази година маслодайна култура- слънчогледа гл.ас. Алексиев уточни:

„Сусамът наистина е една много хубава и сухоустойчива култура, но при нея също има някои рискове, с които земеделските производители трябва да се запознаят, преди да решат да я отглеждат. Тя се сее в периода началото на май-началото на юни. Тази година обаче заради сушата сусамът също е много нисък.“

Според него пазар за сусама има, но трябва да се подобри селекционната работа по отношение на сортовете, предназначени за механизирано прибиране. Земеделските производители сами трябва да си направят сметка, дали е икономически изгодно да засяват сусам.

„Сусамът сме го засявали не само в Южна България, но и в Северна, където по-високите температури благоприятстват развитието му:, допълни още гл. ас. Алексиев.

По отношение на сеитбооборота, ученият уточни, че в момента заради климатичните промени е много трудно на науката да посъветва фермерите, кои са най-икономически изгодните култури за сеитбооборот особено на големи площи. Има различни алтернативи и с включване на сорго и на сусам в сеитбооборота, но последната култура според него не е препоръчително да се сеят по-големи площи, ако производителите преди това не са изпробвали как се развива и какви добиви дава тя в дадените региони.

Соргото е с хранителни стойности близки до тези на царевицата, но при тази култура проблематично е нейното съхранение тъй като заради своята хигроскопичност зърното поема повече влага отколкото царевицата. Ето защо мнозина производители считат и тази култура за доста рискова/ Нейното отглеждане е свързано с с поемане на допълнителни икономически разходи най-вече за изсушаване на зърното“, уточни още ученият.

Сушата помага на фермерите, които искат да засеят ранните пролетни култури

Ако за земеделските производители климатичните промени са все по-голямо предизвикателство, с което тепърва ще трябва да се справят, за учените те са възможност да предлагат не само по-устойчиви на стресови фактори сортове житни растения, но и някои позабравени сортове с по-ниски добиви, но с по-високо качество.

„Ние разполагаме с много добри селекционери, които виждат какви са тенденциите и търсят сухоустойчиви сортове. Особено при нас в Садово това винаги е било приоритет. , тъй като в нашия регион напояването на площите е в доста по-малка степен и запасяването на почвите с влага е далеч по-малко от Северна България. Все повече ще се търсят сухоустойчиви форми“, заяви за Nivabg.com гл. ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово, част от ССА.

По думите му освен климатичните промени и ниските цени на пазара на пшеница могат да върнат интереса на земеделските производители към по-висококачествените сортове.

„Едно време беше така при високите цени на пазара, фермерите търсеха високи добиви и големи печалби. Ние работим в партньорство с мелницата в Разград, която от дълги години предпочита да си купува семена от сорт „Победа“ защото това е стандарт за качество. Те го сеят и го внедряват в производството, без да им се налага да ползват подобрители за техните брашна, които стават качествени само заради това че ползват семена от качествени сортове“, продължава гл. ас. Алексиев.

Сухата пролет благоприятства сеитбата на ранните пролетни култури

 

„Времето в момента е подходящо за засяване на ранните пролетни култури тъй като сушата помага. Липсват валежи, които да пречат на обработката и сеитбата. Въпросът е, че трябва да завали за да може да се подпомогне развитието на засетите вече посеви и за да може третирането с торове при засяване да има ефект, и тора да влезе в почвата и да се използва пълноценно. При активиране на процеса на вегетация на растенията с повишаване на температурите те започват да изпитват по-голяма необходимост от вещества“, добави още гл. ас. Алексиев.

Отминаващата зима според него се е отразила най-вече върху поникването на посевите, което е закъсняло, но пък топлото време е довело до вегетация на растенията и компенсиране на братенето което е нормално особено за есенните посеви. Пролетното братене според него много често е непродуктивно и води само до образуване на листна маса без образуване на класове, което е вредно за посевите.

„Меките зими благоприятстват развитието на нашите посеви. Добре се отразява. Когато обаче започне вретененето ще е нужна повече влага за да може посевите да се развият както трябва“, допълва още ученият.

Напояването ще става все по-ключово за земеделието

„Нашето мнение по темата за напояването напълно съвпада с това на земеделския министър Кирил Вътев, и смятаме, че то трябва да стане основен приоритет на държавата ни. За съжаление това не може да се случи толкова бързо, колкото ни се иска. Напояването обаче ще става все по-важен фактор за развитието на нормално земеделие, защото глобалното затопляне си оказва своето влияние. Свидетели сме на отделни години с обилни валежи, но за съжаление повечето години са съпътствани от суша, което се отразява отрицателно на добивите“, коментира темата с напояването гл.ас. Алексиев.

Селекционерите от института по растителни и генетични ресурси продължават да си сътрудничат с производители от Турция, които са безкомпромисни по отношение на качеството.

„При изпитвания през миналата година колегите от Турция си харесаха един от нашите сортове ечемик „Поток“, който в техните условия дава добиви от около 850 килограма от декар, което за Източна Турция е много добър резултат и са решили да го развиват. У нас този сорт ечемик е с добиви между 600 и 700 килограма от декар“, казва гл. ас. Алексиев.

За този сорт е много характерна според него много високата зимоустойчивост. В началото на 21 век поради това , че по-голяма част от отглежданите сортове ечемик са с по-слаба зимоустойчивост , са били регистрирани сериозни щети от измръзвания особено в Източна България.

Продължава да се увеличава интереса към по-непопулярни култури като лен и просо. От Аграрния университет са проявили интерес за колаборация с института в Садово за засаждане и изпитване на различни сортове лен. При просото според гл. ас. Алексиев заради изключителната устойчивост на суши може да се очаква увеличение на площите с тази култура, и при малко по-обилни валежи тя дава много добри добиви.

„Просото както знаем е с много разностранна употреба, като освен за фураж за изхранване на животните или птиците, дава много добри резултати и при отглеждането му за косене. Като храна за животните просото е с много добри качества, а сламата му е с качествата на средно ливадно сено“, казва ученият.

Според него просото също е подходящо за отглеждане и в полупланинските райони, като производителите трябва да се съобразяват с периода на сеитба, защото като късно пролетна топлолюбива култура просото не понася слани. Ако земеделските производители се съобразят с това и желаят, могат да го отглеждат на по-висока надморска височина като засяват по-късно. Друг плюс на просото е сравнително късия период на вегетация между 40 и 60 дни, което позволява тази култура да се засява в полупланинските райони в края на май месец вместо в края на април както е в равнинните части на страната

„За мен потенциалът на тритикалето като култура за производство на фуражи не се използва достатъчно у нас“, каза пред фермери и гости в института по растителни генетични ресурси в Садово гл.ас. д-р Иван Алексиев.

Според него сорт „Рожен“ е много подходящ за употреба за фуражни смески със зимен грах, които дават много добри резултати и се получава зелена маса от около 4-5 тона, което е много подходящо за животновъдството.

„Причината за подценяването му , е че повечето земеделски производители се стремят да получат по-голяма доходност от по-малко продукция за кратко време. Малцина знаят, че в площи които са слаби за отглеждане на пшеница, тритикалето дава добиви със 100 килограма по-високи от тези на пшеницата. По инерция обаче понеже фермерите имат гарантиран пазар предпочитат да гледат пшеница вместо тритикале, при което трябва да се намерят клиенти, които искат да се занимават с производството на фуражи или granulati“, коментира още той.

Според него хранителните качества на тритикалето са по-добри за животновъдството от тези на пшеницата, като причина за по-добрите фуражни показатели на зърното е че като култура тритикалето е кръстоска между ръж и пшеница.

„Много добро, но се сее малко независимо че имаме земеделски земи, които са по-подходящи за тритикале отколкото за пшеница“, уточни гл. ас. Алексиев. Препоръчва отглеждането на тритикале особено за полупланински територии и подбалканската котловина на по-слаби почви. Подобни площи има особено много в южните части на страната. „Ако фермерите имат пазар, може на слабите почви да сеят тритикале вместо пшеница, и ще получат по-голяма печалба“, категоричен е ученият.

„Причината тритикалето да обича по-слабите почви се крие в ръжената част, която е в генома на растението, тъй като дава една по-голяма устойчивост на неблагоприятни климатични условия“, добави и гл.ас. д-р Богдан Бончев

По време на проведения на 27 май открит ден на фермера беше представен тритикале сорт „Рожен“, създаден от проф. Илиян Станков с възможност за биологичен потенциал от 600 до 700 килограма от декар. Растенията са с височина до 110 сантиметра със 70 килограма хектолитрова маса.

Препоръчителната от експертите в института посевнанорма при него е между 500 и 600 кълняеми семена на декар като не бива да се преторява . Това че дава около 20% стъкловидност обуславя бръшняния тип на зърното от този сорт.

„Тази година е една от най-подходящите за формиране на висок добив, като в в така наречените етапи на органогенезата по време на вретененето, когато се залага големината на класа, времето е било много подходящо особено в Централна и Южна България с наличието на много валежи, коментира по време на вчерашния открит ден на фермера гл.ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси в Садово. Тпо-дългия период на комбинация между ниски температури и валежи според него е предпоставка за очакване на висок потенциал за добив.

„Другото условие за това според него е навременното подхранване и „ако в началото на март има ниски температури, влага и посевите са нахранени, очаквайте добри добиви“. По време на събитието учените представиха пред присъстващите земеделски производители и гости два нови сорта пшеница „Надита“ и „Сашец“ Последният е създаден от научен колектив, ръководен от доцент Златина Ур, като добивът на мокър глутен е в границите на 28,48% до 35,5%.

Сред останалите сортове  житни растения представени пред фермерите бяха и единственият български сорт ръж „Милениум“, както и овес сорт „Мина“. Сорт „Милениум“ е със сеитбена норма от 20 до 22 килограма на декар и с очаквани добиви от 700 до 800 килограма от декар. Характеризира се с устойчивост на болести доста висока студоустойчивост до -26 -27 градуса. Пролетния т овес сорт „Мина“ се сее рано на пролет и е устойчив както на полягане, така и на болести.