Българското производство на плодове и зеленчуци остава неконкурентноспособно на това в ЕС и в съседните страни

По-голяма част от произвежданите у нас плодове и зеленчуци не успяват да задоволят потреблението смятат експертите от фондация „ИнтелиАгри“ в новото си изследване „Производството на плодове и зеленчуци в България – сравнителен анализ между два програмни периода“. Според тях при 16 от 19 изследвани култури производството е под потреблението.

При девет от изследваните култури има влошаване на степента на задоволяване вътрешното търсене с национално производство спрямо предходния програмен период. При четири култури се наблюдава подобрение. Освен това при някои култури като пипер, зеле, праскови, ябълки изобщо не се наблюдава увеличение на производството между двата програмни периода.

„Направените изводи следва да се интерпретират в светлината на допълнителното подпомагане , което получава сектор „плодове и зеленчуци“ през периода 2014-2020 г., когато за него се отделят по средно ок. 40 млн. евро на година допълнително, обвързано с производството подпомагане, което през 2007-2011 г. не е било налично. През настоящия програмен период секторът се е ползвал приоритетно с финансиране на инвестиционни проекти по Програмата за развитие на селските райони“, се казва в анализа на „Интелиагро“.

Направен е преглед на средната производителност в стопанствата между България и ключови конкуренти, който дава основания да се заключи, че българското производство не е конкурентно на основните страни износителки от ЕС и региона (като Турция и Сърбия).

Ниска производителност и технологична изостаналост

Основен проблем пред родното производство се явява ниската производителност в стопанствата. Нетната добавена стойност на единица площ и на единица вложен труд свидетелства за технологичната изостаналост спрямо конкурентните държави. Зеленчукопроизводството има нужда от окрупняване и значителни инвестиции в технологии, за да подобри конкурентоспособността. В производството на плодове България изостава по отношение интензификацията особено спрямо съседните Румъния и Сърбия. За увеличаване на добавената стойност трябва да се залага повече на пресен пазар и по-малко на преработка.

Накрая е направено сравнение на подпомагането в сектор „плодове и зеленчуци“ между България от една страна и Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Италия, Франция, Испания, Гърция и Румъния от друга. Взети са предвид средните ставки на единица площ по СЕПП и ЗДП, както и обвързаното с производството подпомагане. Размерът на директното подпомагане на българските производители на плодове и зеленчуци през 2014-2020 г. се изравнява и дори надминава равнището на подпомагане в основни производители в ЕС.

Изведени са препоръки въз основа на направените заключения.

Основната цел на изследването е да се оцени ефекта от прилаганите политики в сектор „плодове и зеленчуци“ върху степента на задоволяване на вътрешното търсене с българска продукция. То е направено в контекста на нарушена ритмичност във веригата на доставки заради кризата с Covid 19, която повдигна въпроса за продоволствената сигурност, въведените времени антикризисни мерки с цел засилване присъствието на пазара на родна продукция и началото на обсъжданията на стратегическия план за следващия седемгодишен период на селската програма. Изследването е част от усилията на ИнтелиАгро за подкрепа на публичните институции в сектор Земеделие за изграждането на политики, базирани на данни, анализ и прозрачност.

Проучването измерва обема на вътрешния пазар при ябълки, круши, череши, сливи, кайсии, праскови, дини, пъпеши, ягоди, малини, домати, краставици, патладжан, пипер, зеле, салати, лук, моркови, картофи и делът на националното производство към него. Сравняват се периодите 2011-2013 и 2017-2019 г., като стойностите са осреднени за всеки от периодите, за да се изгладят сезонни ефекти.