Мярката за консултантските услуги насочени към фермерите винаги е представлявала щекотлива тема. Това е така защото все пак касае разпределянето на определен финансов ресурс. А когато става дума за пари то няма как да не се повиши градусът на дискусиите, особено ако повече от един играч искат да се намесят в тяхното усвояване.
По всичко личи тя ще си остане щекотлива , а както личи от провелата се дискусия по време на едно от последните заседания на тематичната група провело се на 11 декември 2020 година. Различията между земеделското ведомство и различните актьори е остават сериозни. Земеделското министерство приемайки буквално препоръките на Брюксел за липсата на достатъчно капацитет в националните служби иска да запази сегашният модел при който службите за съвети в земеделието да останат единствените, които да могат да се възползват от тази възможност.
„С ограничения бюджет, с който разполагаме нашето предложение е и визията на министерството е да продължим да подпомагаме Националната служба в съвети в земеделието, като единствен бенефициент по мярката с оглед на това първо, да запазим създадения и съществуващ капацитет на службата и от друга страна да продължи надграждането“, заяви по време на обсъжданията заместник министърът на земеделието Лозана Василева.
Дори се обяви намерение за създаване на мобилни екипи и увеличаване на административния им капацитет. Освен с повишаване на административния им капацитет, от министерството се мотивират и с натрупания от нссЗ опит в предходните два програмни периода на ПРСР, и това, че НССЗ е фокусирана върху най-уязвимите -малки и дребни фермери. .
От своя страна свои няки от най-големите бранови организации Националния съюз на земеделските кооперации настояват, че вече са натрупали много по-богат опит от изоставащите служби по земеделие, и би било редно и те да бъдат допуснати до борда- а именно, д се възползват от възможностите и най-вече средствата по мярката (интервенцията) за консултантски услуги.
Редица браншови организации като асоциацията на зърнопроизводителите отчитат обаче „сериозният недостиг на кадри за обучение и консултации“, и че службата по земеделие може само „частично да помогне и да посрещне потребностите от висококвалифицирани мениджърски кадри“. Така според шефа на асоциацията Костадин Костадинов с цел предоставяне на навременни и адекватни консултантски услуги, би трябвало да бъдат допуснати и други бенефициенти по тази интервенция. От НАЗ са предложили достъп до кандидатстване да имат юридически лица с нестопанска цел предмет в сферата на селското стопанство. Идеята за разширяване на броя на бенефициентите, които да могат да се възползват от консултантски услуги се подкрепя от други организации.
„Ние знаем тематиката и от двете страни на бариерата, ако мога така да се изразя, както на практика на полето какво се случва и какви са нуждите и необходимостите на съответния бранш, на съответния сектор, така и в комуникацията, която имаме с вас като администрация по работни групи, нормативно изготвяне на различни видове наредби, правила, указания и работата ни с ДФ „Земеделие“ и смятам, че не само ще можем да подпомогнем, но и ще можем да улесним и да забързаме процеса.
Бих добавил само да се имат предвид нестопански организации, браншови организации не само в земеделския сектор, но и в преработвателната промишленост“, заяви по време на обсъжданията Владислав Михайлов от националната асоциация на млекопреработвателите.
„ Няма по-добро място като притегателен център и по-заинтересовани организации от браншовите организации да предоставят услуги, включително и най-вече консултантски по отношение на собствените си членове, а и това ще реши един друг проблем, тоест държавата не може, а бих казал и не трябва да стига до всеки един земеделски производител сама пряко, това не е възможно…“, каза и председателят на Националния съюз на земеделските кооперации Явор Гечев. Според него в миналото фермерите често са страдали от неточното планиране на неефективни мерки за консултации и обучение, което е водило след себе си до неусвояване на средства.
Други като Божидар Петков от асоциацията на малинопроизводителите предложи, службите по земеделие да останат като основа на бъдещите консултантски услуги, а всички останали по-тясно специализирани услуги в сферата на консултирането на фермерите да се осъществяват от други играчи, включително и частни консултантски фирми, а не да се осъществява държавен монопол върху консултантските услуги.
Друго предложение на неговата асоциация е въвеждането на своеобразен пакет от ваучъри които да позволят на земеделските производители да решават къде и при кого да си направят консултации. Нещо подобно като практика според него е въведено в Германия.
В подкрепа на разбиване на досегашния модел и монопол върху обучението и консултантските услуги даден на службите по земеделие се изказа и Светлана Боянова, според която при положение,че се говори за „една АКИС система, няма как в едната мярка да бъде отворено за стопанска цел да предлагат услуги, по другата мярка „Трансфер на знания“, а в мярката за консултантските услуги да не е възможно това“. Според нея трябва да се работи за създаване на система, в която хора и организации да работят заедно за да могат фермерите да са „оборудвани“ с всички знания и компетенции.
Другото което се постави на дискусии е селектиране на лицата имащи право да консултират фермерите по различни критерии като например образователен ценз и професионален опит.
От своя страна НССЗ не изключи възможността да продължи да си сътрудничи с експерти от широк кръг неправителствени организации, като Димитър Ванев припомни, че в първия програмен период въпреки че службите не са били допустими за извършване на подобни консултантски услуги те са обслужили близо 17 хил. малки фермери по агроекологичните мерки. „Считаме, че ако трябва да се ползва и подкрепата на всички експерти, които в момента са извън службата и службата ще си поеме този ангажимент и ще намери начин, при който фермера да получи най-добрата консултация от най-добрия експерт и едновременно с това да се спази изискването на новия регламент, който казва, че съветниците трябва да нямат конфликт на интереси и да дават безпристрастни съвети, включително ще разчитаме на помощ разбира се и за всички дигитални инструменти, които в бъдеще трябва да се прилагат. Виждате, че вече може би от няколко месеца ние много активно прилагаме някои от тях свързани с онлайн семинари, обучителни филми, които публикуваме. В момента с всички браншови организации извършваме и анкета на предложения от тях какви семинари да организираме през следващата година “, заяви Димитър Ванев.
Явно и администрация и браншови организации са в търсене на златното сечение, така че да се подобрят консултантските услуги насочени към фермерите. Предстои да видим дали все пак национално представените браншови организации, които са не по-малко близо до земеделските производители и имат нужния капацитет , ще могат да ги консултират или не. И другото- парите които вечно не стигат , така да се усвоят, че полза от това да има най-вече за земеделските производители.
