Тагове

Нивото на производство остава под миналогодишното

Анализаторите от Strategie Grains намалиха прогнозата си за реколтата от рапица през текущата стопанска година до 18,3 млн. тона спрямо 18,4 млн. тона преди месец, съобщава „Зерно Онлайн“. Подобна оценка ако се сбъдне ще означава, че производството на рапица в блока ще остане с 8% по-малко от нивото в предходната стопанска година. То идва на фона на намаляване на обработваемите площи с тази маслодайна култура.

Анализаторите отбелязват, че с оглед на по-слабото производство в това число в страни като Полша и Румъния, ЕС ще трябва да увеличи вноса на рапица включително от Украйна и Австралия. Според експертите обаче се очаква намаляване на доставките на рапица заради по-слабото производство и в Украйна и на Зеления континент. Прогнозната оценка за реколтата от слънчоглед се запазва на нивото от 10,7 млн. тона което означава увеличение с 9% спрямо нивото на производство преди година. Оценката за реколтата от соя също се запазвана досега прогнозираното ниво от 3,1 млн. тона, което представлява увеличение от 8% за година.

Експертите на Европейската комисия повишиха своята прогноза за новата реколта от царевица в ЕС с 2,2млн. тона до 72,8 млн. тона информира „Зерно онлайн“. За сравнение през миналата стопанска година фермерите в Общността са произвели 65 млн. тона царевица. Вследствие на завишените очаквания прогнозата за вноса на царевица в ЕС е намалена с 1 млн. тона до 14 млн. тона, което се равнява на внесените количества през миналата година. В информацията се отбелязва че експертите не са променили своите прогнози за вътрешното потребление и запасите от царевица, запазвайки ги съответно на 81 млн. тона и 19,1 млн. тона.

„Зерно Онлайн“, позовавайки се на прогноза на Европейската комисия. Според последните им данни импортът на царевица през текущия сезон може да достигне до 19 млн. тона спрямо 18 млн. тона в предходния сезон, като в публикуван вчера отчет за краткосрочните перспективи пред земеделието се допуска увеличение на вноса до 20 млн. тона.

Както известно през миналия месец ЕК намали своята прогноза за реколтата от царевица в 27-те страни членки до 53,1 млн. тона спрямо 70,2 млн. тона прогнозирани през предходния месец. Това е с почти 10% под нивото от предходната година и с 3,7% под средния показател за последните пет сезона. Основната причина за негативната корекция на прогнозната оценка стана намаляване на производството на царевица в Румъния заради засушаванет. 

В минала публикация вече представихме някои примери за това, как по-близки и по-далечни нам страни са решили да изграждат мрежите за широколентов достъп. Те са от особено важно значение за селските региони и една от предпоставките за инвестиции в цифрови технологии и прецизно земеделие, които да повишат устойчивостта на земеделието, и в същото време ще намалят неговия отпечатък върху околната среда и климата. Когато става дума за изграждането на подобни мрежи за достъп до интернет услуги в селските райони, има различни начини на финансиране- през средства от структурнните фондове в комбинация с национално съфинансиране, или на пазарен принцип и минимално разходване на публични средства, както е в Австрия. Тук ще се опитаме да направим кратък преглед на това, какви модели на финансиране използват повечето страни членки на ЕС при изграждането на широколентови интернет мрежи, базирайки се на информацията предоставена от ЕК.

Кипър

В случая на Кипър, страната е решила да предоставя стимули за изграждане на мрежи от четвърто и пето поколение като се стимулира електронното управление особено в сферите на здравеопазването и образованието. Публичните инвестиции могат да се използват само в райони, в които пазарът не се развива и трябва да бъдат внимателно насочени, така че да не са пречка за частните инвестиции. Правителството се опитва да осигури допълнителна публична и частна финансова подкрепа за внедряването на високоскоростна широколентова мрежа.

Гърция

В националния план за изграждане на широколентов интернет в южната ни съседка е записано че ще се стимулират мерки за създаване на благоприятна икономическа среда за частни инвестиции в изграждане на мрежи от ново поколение, и публична подкрепа за области с нулев интерес от частни компании.

Дания

В Дания са предприети до момента редица политически инициативи за изграждането на мобилно и широколентово покритие на национално ниво, а на бизнеса се предоставя възможност да използва регионални финансови инструменти за изграждане на достъпни широколентови мрежи. В Дания акцентират върху внедряване на високоскоростна мрежова инфраструктура, базирана на частни инвестиции. Ключова за това е и връзката между отделните общини и съответните далекосъобщителни оператори. И тук както в повечето европейски страни публичното финансиране е запазено за проекти в райони с лош достъп до интернет услуги. Интересно е, че държавата е създала специален фонд за широколентов интернет, който позволява на гражданите колективно да кандидатстват за средства за проекти свързани с изграждането на мрежи, като неговия ресурс е от около 40,2 млн. евро. Освен това с цел да се стимулира достъпа на повече домакинства до широколентов интернет, от 2016 година правителството е въвело данъчни облекчения от около 1 600 евро на домакинство. Предвижда се внедряването на нов модел за финансиране на общините за изграждане на мрежи за широколентов интернет достъп чрез схема за държавна помощ.

Германия

В информацията за федералната република се отбелязва, че покритието с широколентов достъп до интернет е над средното за Европа, като сред приоритетите са разширяване на гигабитните връзки до 2025 година и разработването на приложения за мрежи от пето поколение на по- ранен етап. Финансирането на изграждането на високоскоростни интернет магистрали се извършва посредством различни инструменти, като например национален фонд с бюджет между 10 и 12 млрд. евро, схеми за финансиране изграждането на интернет връзки в селски региони със слабо развита мрежова инфраструктура. Специална федерална програма с бюджет от 4 млрд. евро е отпускала средства за финансиране на проекти за изграждане на широколентов достъп до интернет, която се допълва от регионални програми. От 2018 година максималният размер на финансиране на проект е увеличен от 15 на 30 млн. евро, като приоритет е даден на проекти, свързани с болници, училища и индустриални зони. Друг инструмент за финансиране е банков заем от 150 млн. евро за общините.

Белгия

Планът на страната наречен „Дигитална Белгия“ е съсредоточен в четири области и 17 мерки, като цели осигуряване на стабилна рамка за насърчаване на инвестициите в изграждането на широколентов интернет. намаляване на разходите в изгражданетоим и засилване на динамиката в цифровата екосистема чрез стимулиране на иновациите.

Франция

Франция е поела ангажимент да покрие цялата си територия с широколентови мрежи за достъп до интернет, като за целта се използват наднационални и регионални финансови инструменти. Очакванията са, че за изграждането на мрежата за широколентов достъп до интернет ще бъдт мобилизирани до 20 млрд. евро частни инвестиции. Фондът за цифрово общество предоставя комбинация от публични заеми и финансиране за подкрепа на внедряването на ултрабърз широколентов достъп от френското правителство.

Нидерландия

Страната е сред лидерите в Европа по отношение на обхвата на достъпа до високоскоростни интернет услуги. Към момента почти 98% от селските и градски региони са обхванати от мрежи за широколентов достъп до интернет. В страната също са избрали пазарния принцип при изграждан на мрежата от широколентови магистрали с акцент върху ключовата роля на местните и регионални представители с цел опростяване на процеса. По-голяма част от внедряването на широколентова инфраструктура се извършва автономно от частните оператори. Въпреки че няма предвидени мерки на държавна помощ на национално равнище, редица регионални власти проучват възможностите за мерки за държавна помощ. Националното правителство подкрепя тези органи в това и работи върху рамка за държавна помощ.

Италия

Страната е приела специална схема за държавна помощ за изграждане на мрежа за широколентов интернет, одобрена още през 2016 година, ориентирана основно към региони, които не представляват интерес за пазара на частните компании. В Италия са заделили 5 млрд. евро за национален фонд за изграждане на достъп до широколентов интернет, като регионите са обособени на бели сиви и черни зони. За целта са предвидени и 1,6 млрд. евро по 18 оперативни програми и 21 програми за развитие на селскит региони. Друга национална оперативна програма предвижда 231 млн. евро за изграждане на интернет връзки със скорост до 100 Mb/s насочени към бизнеса в индустриалните зони.

Португалия

Португалия е заложила като цели до 2020 година 100% от населението да има достъп до интернет услуги с минимална скорост от 30 Mb/s и 50% от населението да има покритие със скорост до 100 Mb/s, като този процес се стимулира с насърчаване на инвестиции в селските райони чрез използване на национални и регионални финансови инструменти. Страната е избрала да изгражда своите широколентови мрежи на пазарен принцип. Допълнително от Европейската инвестиционна банка са отпуснали заем от 150 млн. евро

Испания

Испания работи по премахването на регулаторните и административните бариери и осигуряването на динамично и гъвкаво използване на спектъра за насърчаване на разгръщането на свръхбързи широколентови мрежи. Предприемат се действия за подпомагане на публично-частните кооперации и инвестициите в съвместни и рисков капитал. Оптичната мрежа, разположена в Испания, е най-широката в Европа с повече от 33,3 милиона точки за достъп и обхваща над 75% от населението;. Страната планира да инвестира 200 млн. евро за изграждане на широколентов достъп до интернет от следващо поколение. Правителството е приело и специална програма за преодоляване на цифровото разделение между регионите, която ще действа до 2021 година, в области с недостиг на частни инвестиции. Други 277 млн. евро са планирани за проекти съфинансирани от Европейския фонд за развитие на селските региони.

Ирландия

Властите в страната са си поставили до 90% от населението да бъде покрито с широколентов интернет до 2020 година, като за целта държавата ще осигури подкрепа за изграждане на широколентови мрежи за достъп до интернет за региони, в които частите оператори са декларирали, че няма да изграждат подобни мрежи.

Люксембург

Това също е една от страните в ЕС с почти 100% -во покритие на територията с широколентов интернет достъп. Националният план за широколентов достъп цели мрежи с ултрависока скорост на изтегляне от 1 Gbps и качване с 500 Mbps за 100% от населението през 2020 г. .

Швеция

Шведското правителство е определило три основни цели, свързани с изграждането на широколентови мрежи за достъп до интернет.- ясни правила за пазара на широколентови услуги, достъпността им до всички и рентабилно разширяване на широколентовата мрежа. Страната си е поставила за задача осигуряване на достъп до широколентов интернет до 2025 година за всички жители на страната, независимо дали живеят в труднодостъпни региони, селски райони или в градовете . Освен това всички северноевропейски страни са се включили в общ план за ранно въвеждане на технологиите от пето поколение.

Литва

Целите за осигуряване на достъп до широколентов интернет в Литва напълно съвпадат с общоевропейските, като до 2020 г. се планира 100% покритие на територията на страната с интернет със скорост до 100 Mb/s и 50% покритие с интернет мрежи надвишаващи тази скорост. За целта се използват както национални, така и регионални финансови инструменти. Още в периода 2005-2008 година със средства на Европейския фон за развитие на селските райони в страната са инвестирани около 20 млн. евро за изграждане на широколентови мрежи в селските региони, а други 60 млн. евро са инвестирани до 2014 година. За 2014-15 година по проект за свързване на фермерските стопанства с широколентовите точки на страната са били отпуснати от ЕСФрС 6 млн. евро. До 2018 година нови 400 земеделски стопанства в страната са получили достъп до широколентов интернет. Така около 79 хил. жители на страната ще получат достъп до нова или подобрена ИТ инфраструктура.

Както видяхме от така направения преглед, без значение на какъв стадий от изграждането внедряването на мрежи за широколентов интернет достъп са отделните страни, и без значение на избрания подход за финансиране, в който се отдава било тежест на европейско или национално финансиране, навсякъде се планира много внимателно и целенасочено използване на публичните финанси само до региони с лош достъп до цифрови услуги, или до такива, които не представляват интерес за частни инвестиции. Това е много важно условие, защото изграждането на достъп до широколентов интернет,който да обхване освен урбанизираните територии, и труднодостъпните селски региони не може да се изчерпи само с прилагането на една единствена мярка или инструмент на финансиране. Нещо повече успехът на този процес ще зависи от умелото и разумно прилагане на различни финасови инструменти- на регионално, национално и европейско ниво.

Уебинар посветен на хранителната сигурност, организиран от Via Campesina, която обхваща 31 европейски организации на средните и дребни производители, които са се окусирали върху хранителната сигурност и представляват повече от 100 хил. дребни и средни проиводители. Идеята за организирането на уебинара е породена от кризата с коронавируса. По време на уебинара различни европейски експерти ще запознаят зрителите с това какво означава хранителната сигурност и какво е нейното място в стратегическите документи на ЕС.

„Планираме бавен рестарт на икономиката и инвестициите, за което ще дадем милиарди евро“, заяви вkratko видеообръщение wчера председателят на ЕК Урсула фон дер Лаен. Тя изрази своята увереност, че Съюзът ще излезе по-силен след края на пандемията с коронавируса и ще може да инвестира повече както в регенеративна икономика, електромобили и иновации, така и в производството на устойчива храна. Фон дер Лаен още веднъж подчерта, че „европeйската Зелена сделка е водеща“ за икономиката на Общността за повишаване качеството на живот.

Различни участници по веригата на храните сред които и лобистката фермерска организация Copa Cogeca поискаха в общо изявление по-голяма сигурност на вътрешноевропейския пазар на храни и аграрни суровини, информира euractiv.de. Освен тях декларацията беше подкрепена от FoodDrink Europe и Европейската асоциация на търговците в хранителната индустрия.

Те препоръчват на ЕК да „направи „всичко по силите си, за да се предотвратят смущенията“ в европейското земеделие. Лобистките организации настояват за съвместна работа с ЕК и развитие на ясна и съдържателна стратегия за подсигуряване на стабилно енергоснабдяване за земеделието и производството на храни и напитки.

Браншовите организации са загрижени от предприетото от редица страни членки на Общността затваряне на границите, което предизвиква нарушение на доставките на храни и аграрна продукция. „Възможността ни да доставяме храни зависи от товаропотока в ЕС“, подчертават в декларацията те. Според тях хранителната верига ще изгуби от своята ефективност ако не се предприемат мерки за справяне с недостига на сезонна работна, ръка в резултат от ситуацията с коронавируса.

ЕС ще финансира близо 120 проекта по програма LIFE в областта на опазване на околната среда и климата, които да допринесат за намаляване на въглеродните емисии, съобщава AGPress.eu. Финансовият ресурс заделен за тези проекти е 240 млн. евро, които се очаква да мобилизират допълнителни инвестиции в областта на опазване на околната среда и климата и биоразнообразието. Проектите ще обхванат  широк спектър от проблеми – от инвазивни видове и престъпления срещу дивата природа до отпадъци, замърсители, използване на изкопаеми горива и материали, получени от тях, и емисии на парникови газове. Почти една трета  от тях ще са насочени към смекчаване и справяне с последиците от изменението на климата.

Европейският ахробизнес следи с тревога събитията свързани с развода л между ЕС и Великобринтания и очаква бърз край на драмата с Брекзит, пише специализираният портал agrarheute.com. Приемането а договорения компромис за изход със сделка ще доведе до нужното успокоение и приднидимост за пазарите. Общ апел отправиха за това от организациите на европейските фермери Copa-Cogeca и от Европейския съюз на хранителната инсустрия.

От двете организации настояват най-вече Лондон и Брюксел да сключат споразумение за създаване на зона за свободна търговия без мита и без ограничения относно количествата на изтъргуваната продукция, както и урегулиране в близко бъдеще на митническите и регулаторни предписания. Те изстъкват,че договарянето на свободна зона за търговия не може да компенсира напълно предимствата от безмитната търговия на вътрешноевропейския пазар.

Брюксел и Лондон се договориха Северна Ирландия също да напусне европейския митнически съюз и да остане в митническата зона на Великобритания.  Така те ще могат да сключват търговски договори с трети страни без участието на ЕС, нещо за което настояваше Борис Джонсън.

Ще остане ли Brexit за 2020 г.

За да мине сделката договорена ог Джонсън, той се нуждае от мнозинство в парламента, нещо което не е сигурно. Представителите на агробизнеса смятат, че в никакъв случай не трябва да се допуска изход без сделка. На драмата обаче едва ли ще и се види края в скоро време, с оглед на това, че британския парламент прие решение, според което първо трябва да се приеме нужното законодателство, преди да се гласува сделката, за което се иска ново удължаване на срока за излизане до 31 януари 2020 година. Борис Джонсън обаче се противопостави на това, и ако до края на октомври не бъде прокарана сделката, Веиобритания ще напусне без споразумание.

След претърпяното от британския премиер Тереза Мей поражение в Камарата на общините британските власти публикуваха  митническите  тарифи, по които ще се обмитяват стоките изнасяни от ЕС за Великобритания, Това информира специализираният портал agrarheute.com. . Така  при изхопд без сделка, от Лондон се стремят   да понижат  разходите за компаниите и потребителите и в същото време да се  запази тежестта на индустрията. Очаква се след излизането на Великобритания, близо 87% от вноса на стоки от ЕС да се обмитява, като в това число влизат и производството на храни и селскостопанска продукция. Така свинското и говеждо месо, както и маслото внасяни от ЕС се очаква да поскъпнат за британските потребители. Така например заради митата вносът на говеждо месо без кост на Острова ще се натовари с 53%. По отношение  стойността на стоката, това съответства на 6% плюс 160 евро на 100 кг . Разходите при експорт на  пилешкото и свинското месо от ЕС  ще бъдат  натоварени  с 13% вследствие на митата, а за маслото с 12%. За рибата и морските продукти ще важат външни за ЕС мита от 11,9%

Важното е да се отбележи, че тази митническа система ще важи само за срок от 12 месеца, като паралелно ще се наблюдава, какво ще е влиянието  върху британската икономика от действието на митата, които предстои да влязат в сила. От британското правителство подчертаха, че местните компании няма да заплащат никакви мита върху по-голяма част от внасяните от тях стоки в случай на неуреголиран изход от ЕС. Публикуването им е целяло само да информира депутатите при състоялите се вчера дебати около изхода на Великобритания без сделка. Британският парламент обаче отхвърли всякакъв изход на страната от Европейския съюз без сделка, а днес се очаква да гласува, дали да бъде удължен срока за напускане на Общността.

В същото време говорител на ЕК заяви, че Брюксел не се отказва от налагане на входни мита за британските стоки в случай на неурегулиран изход на Великобритания от ЕС, като в сила ще влязат правилата на Световната търговска организация за търговия с трети страни.

След вчерашното гласуване на депутатите  срещу всякакво  излизане на Великобритания без сделка, политическата ситуация във Великобритания изглежда по-хаотична от всякога. Слет вота Мей  обяви, че не решава проблема с излизането без сделка, защото това може да се случи само или ако бъде постигната сделка или бъде отменен Брекзит, пише БНР. По-късно от канцеларията на премиера съобщиха, че ще бъде предложено отлагане на Брекзит до 30 юни, ако парламентът одобри сделка до 20 март. Това означава, че сделката на Мей, която е единствения договорен документ, може да бъде внесена за гласуване за трети път до 20 март. Остава неясно, дали и Брюксел ще подкрепи евентуално отлагане на Брекзит, без да е получил достатъчно аргументи от Лондон за това.

„Не е достатъчно да се гласува против Брекзит без сделка – трябва да се съгласите на сделка.“ Така говорителка на Европейската комисия отговори на снощния вот в британския парламент. Тя припомни, че още през ноември миналата година беше договорено споразумение и че Европейският съюз все още е готов да го подкрепи.

По рано депутатите от ЕП одобриха мерките предложени от ЕК за смекчаване на ефекта от Брекзит без споразумение, като бяха дадени времени гаранции за безпрепятствено продължаване на автобусния и товарен транспорт между ЕС и Великобритания.

В края на изминалата седмица френският президент Еманюел Макрон отправи призив за преосмисляне на общата  селскостопанска политика на Европа за да се защити продоволствения суверенитет на Общността, съобщава  „Зерно Онлайн” позовавайки се на  радио France Bleu. По-рано беше съобщено, че не по-малко от 11 европейски страни, в това число и Франция са поискали от ЕК да не намалява бюджета за земеделие.

Според информацията на френските журналисти, Макрон е отправил призива си при откриване на селскостопанско изложение, на фона на течащите преговори за  финансирането на земеделието в следващите седем години. Целта на подобно преосмисляне по думите му, е да се запази продоволствената, екологична и индустриална сигурност на страните от ЕС. В информацията се отбелязва, че в момента например  Европа е зависима на 70 % от вноса на соя за фураж на животните.  „Земеделска Европа днес се намира в опасност”, заяви френският президент, уточнявайки, че става дума за опасност от някои от най-големите държави в света. Освен това Макрон е напомнил, че без ОСП, европейските производители няма да имат достъп до евтина и качествена храна.

Наблюдателите свързват съкращенията на бюджета за земеделие с предстоящото излизане на Великобритания от ЕС, в резултат на което ще се получи дупка от 13 млрд. евро годишно в бюджета и с по-високите разходи за отбрана и сигурност.

През 2018 година производството на яйца в ЕС се е увеличило с 2,6% до 6,984 млн. броя, информира topagrar.com. За 2019 година се очаква забавяне в растежа. Франция остава лидер по производство на яйца в ЕС следвана от Германия, Италия, Испания и Великобритания. В световен мащаб производството на яйца бележи увеличение с около 1% годишно..

Заради силното засушаване през лятото експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури продължават да редуцират прогнозите си за производството на някои от основните зърнени култури през 2018/19 г. в страните от ЕС, информира „Зерно Онлайн”. Така оценката за средните добиви при царевицата е намалена от 757 на 749 кг/дка. Подобна прогноза ако се реализира ще е с 2,6% над средния петгодишен показател.

Те констатират че сушата се запазва в централните и източни части на Германия, както и в Полша.  За сметка на това в страните от Южна Европа се очакват по-високи добиви от царевица. Негативна корекция на средните добиви е направена и при пролетния ечемик- от 407 на 405 кг/дка , което е с 4,7% под средния петгодишен показател.  Средните добиви при ечемика като цяло се прогнозират на 469 кг/дка, което е с 4,3% под средния петгодишен показател. Прогнозата за средните добиви от мека пшеница е оставена на нивото от миналия месец- 570 кг/дка, което също е под нивото за последните пет години.

От Европейската асоциация на търговците на зърно  COCERAL излязоха с прогнозите си за производството  на зърно в ЕС, като за пшеницата се очаква спад в реколтата с 2% спрямо 2017/18 година до 137,8 млн. тона. Една от основните причини за това е намаляването на обработваемите площи с 1,2%. Средните добиви може да достигнат до 602 кг/дка. Това е с 0,1% повече в сравнение с добивите през отминаващия сезон.

Според оценките им производството на твърда пшеница в ЕС може да отбележи спад с 0,7% до 8,8 млн. тона при средни добиви от 338 кг/дка.  Търговците очакват производството на ечемик да се увеличи с 4,8% до 60,8 млн. тона заради разширяване на обработваемите площи с 2,8% и на средните добиви  1,8% до 498 тона от декар. Заради увеличените обработваеми площи  реколтата от пролетен ечемик ще се увеличи с 13,5% до 31,6 млн. тона. По-добра реколта с 0,6% се очаква и за реколтата от царевица до 60,2 млн. тона, като по-високите средни добиви ще позволят да се компенсира минималния спад в обработваемите площи засяти с царевица.

Междувременно у нас стартира кампанията по прибиране на ечемика, като към началото на юни по данни на аграрното ведомство  са обработени малко над 10 хил. декара с ечемик, като средните добиви достигат до 470 кг/дка.

Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) прогнозира по-добри средни добиви при зърнените култури в ЕС 28, съобщава topagrar. Експертите дават прогнози за по-високи средни добиви за всички зърнени култури с изключение на царевицата, при която се прогнозират с 2,1% по-слаби добиви до 764 кг/дка.

Средните добиви при пшеницата се оценяват на 619 кг/дка, което е с 1,3% над добивите през 2017 година. При зимния ечемик се очакват с 1% по-високи добиви- до 605 кг/дка. Подобни добиви ще надвишат средния петгодишен показател с 4,5%. Още по-високи средни добиви експертите прогнозират за летния ечемик (+6,2%) до 431 кг/дка.

При маслодайните култури от MARS се фокусират основно върху рапицата, чиито средни добиви се оценяват на 319 кг/ дка (+1,8%).

Според експертите развитието на посевите в редица части на Европа през април е обуславяно от сухо и топло време като развитието на пролетниците върви добре. Високите температури в северните, централни и източни части на континента доведе до повишаване на необходимостта от повече вода за растенията, което не винаги можеше да се компенсира от натрупаната в почвата влага. В  Италия се стигна до намаляване на периода на наливане на зърното при твърдата пшеница, докато влошените условия в началото на пролетния сезон в комбинация с последвалите високи температури доведоха до поява на септория при меката пшеница и заболявания при ечемика (Helminthosporium и Rhynchosporium). Освен това състоянието на посевите според отделните региони е много различно.

Експертите на Европейската служба за наблюдение на аграрните култури не очакват необичайното време в редица страни от ЕС да окаже негативно влияние върху развитието на посевите със зърнени култури, информира „Зерно Онлайн”. Нещо повече те очакват повишаване на добивите.

В първата си прогноза за 2018 година от MARS прогнозират, че средните добиви при пшеницата ще достигнат до 594 кг/дка, което е с 1,5% повече в сравнение с предходната година и с 3% над показателя за  последните пет години.

Средните добиви от мека пшеница се оценяват на 620 кг/дка, което надвишава с 1,4% миналогодишните добиви и с 3,8% показателя за последните пет години. И при ечемика се очаква средните добиви да надминат показателя от последните пет години с 4,4%, като достигнат до 605 кг/дка.

Експертите са обезпокоени от ситуацията във Франция, където в северните части на страната се наблюдава преовлажняване на почвите, но за сега на посевите са нанесени незначителни щети.  Състоянието на посевите в другите страни членки на ЕС се определя като задоволително, въпреки студеното време в края на зимата.

За основни износители като България, Румъния  и Франция експертите очакват средностатистически добиви от пшеница, докато в Германия и Латвия добивите могат да паднат под средните.  От MARS определиха климатичните условия в Украйна като добри за развитието на посевите, докато за Русия се очаква изключителна година заради това, че времето в страната през зимата е било най-топло за последните четири десетилетия.