Тагове

Цената на земеделската продукция през миналата година се е повишила с 0,8%

Европейската статистическа служба отчете спад в обемите на производство на селскостопанска продукция през 2023 година, съобщава Agri-Press.eu. По данни на статистиката производството на селскостопанска продукция в страните от ЕС в парично изражение е достигнала до 427,1 млрд. евро, което е спад с 1,5% спрямо година по-рано. За сравнение през 2022 година страните от блока са произвели селскостопанска продукция на стойност 545,4 млрд. евро.

Регистрираното понижение в производството сложи край на възходящата тенденция, започнала през 2010 г. Тази промяна в номиналната стойност отразява баланса на спад в обема на производството (-2,3 %) и леко покачване на номиналната цена за селскостопански стоки и услуги (+0,8%).

Унгария с най-голям ръст в производството на земеделска продукция

Въпреки че обемът на селскостопанската продукция в ЕС през 2023 г. е малко по-нисък от този през 2022 г., има 10 страни от ЕС, за които обемите са по-високи. Най-рязък ръст има в Унгария (+26%) и Словакия (+12%). В останалите страни има понижения, като най-рязко е в Гърция (-16%), Естония, Латвия, Испания (по -9%) и Швеция (-8%).

Малко повече от половината (51%) от стойността на селскостопанската продукция на ЕС през 2023 г. идва от култури (273,6 млрд. евро, -6% в сравнение с 2022 г.), а 40% идват от животни и животински продукти (214,3 млрд. евро, +2 % в сравнение с 2022 г.). Останалият дял е от селскостопански услуги и вторични дейности.

За последните 12 месеца експортът на царевица се е свил снад 70%

ЗА първия месец на текущата стопанска година от страната ни са изнесени 739 300 тона пшеница, което е спад с 22,6% спрямо аналогичния период на предходната стопанска година, информира БТА, позовавайки се на данни на НСИ. За същия период са били изнесени още 243 600 тона царевица и 3000 тона рапица.

За периода от септември 2023 г. до юли 2024 г. експортът на царевица се свива със 17,9 на сто на годишна база, до 1 021,7 хил. тона, а този на слънчоглед – с 13 на сто до 644,8 хил. тона.

Макар да бележи неколкократен ръст спрямо година по-рано, вносът на пшеница и рапица, реализиран през юли 2024 г., остава ограничен – съответно 11,8 хил. тона и 10,5 хил. тона. Отчетен е и минимален внос на ечемик от 25 тона, при липса на такъв през юли 2023 г.

Внесеното количество слънчоглед за периода от септември 2023 г. до юли 2024 г. е в размер на 632,8 хил. тона, което представлява намаление с 11,6 на сто на годишна база. Още по-чувствително спадат доставките на царевица – с 22,8 на сто до 33,5 хил. тона.

По данни на статистиката през първите седем месеца на 2024 г. вносът на пресни зеленчуци се свива с 6,8 на сто спрямо същия период на предходната година, възлизайки на малко под 177 хил. тона. Същевременно, при импорта на пресни плодове се наблюдава леко нарастване с 2,3 на сто до 229,7 хил. Тона.

Намалението на общия внос на пресни зеленчуци е свързано най-вече с редуцираните доставки на картофи – със 7,4 хил. тона (22,3 на сто) и краставици и корнишони – с 3,2 хил. тона (16,3 на сто). По-малко са и влезлите в страната патладжани (22,8 на сто), тиквички (3,4 на сто), домати (1,2 на сто) и сладки пиперки (0,8 на сто), докато при зелето, гъбите, морковите и марулите се отчита увеличение в границите от 3,1 на сто (зеле) до 24,1 на сто (марули).

Близо половината от внесените пресни плодове през седемте месеца на 2024 г. са цитрусови плодове и банани – общо 109 хил. тона, с 2 на сто под нивото отпреди една година. Доставките на ябълки също заемат сравнително голям дял (13,4 на сто), като отбелязват увеличение с 18,4 на сто на годишна база. Леко повишение спрямо същия период на 2023 г. се наблюдава при вноса на дини (+ 1,9 на сто) и круши (+ 6,9 на сто), а по-съществено – при този на череши (9,4 на сто), праскови (21,6 на сто), черупкови плодове (42,4 на сто) и грозде (56,3 на сто). Намаляват доставките на кайсии (12,5 на сто), ягоди (19,3 на сто), сливи (22,2 на сто), пъпеши (42,4 на сто) и вишни (50,1 на сто).

По данни на Евростат през 2021 година е регистрирано умерено увеличение на производството на свинско месо с 1,6 процентни пункта като общото производство е достигнало до 234 млн. тона. За същия период е отчетено почти два пъти по-голямо производство на птиче месо (13,2 млн. тона ) в сравнение производството на говеждо месо от 6,8 млн. тона. Производството на овче и козе месо е било незначително.

За периода между 2006 и 2021 година е регистриран бърз и равномерен растеж в производството на птиче месо, което е свързано и с промяна във вкусовите предпочитания на потребителите. Общо за този период производството на птиче месо в ЕС се е увеличило с 44%. Що се отнася до производството на свинско месо , при него наблюдаваният растеж за същия период е от 9,4% въпреки, че се наблюдава спад в поголовието от свине. За разлика от това, при производството на говеждо месо между 2006 и 2021 година е регистриран спад със 7,4%. За производството на овче и козе месо са наблюдавани сериозни спадове с по около 40% за периодите между 2006 и 2009 година и 2006 и 2014 година.

Сред страните от ЕС Испания е с най-голям дял в производството на свинско месо от 1/5 или малко над 5,2 млн. тона, следвана от Германия с дял от 21,2%. С най-голям дял в производството на птиче месо през 2021 година е била Полша- 19,2% или 2,4 млн. тона. С двуцифрен дял в производството на птиче месо са още Франция 12,5%, Испания 12,3%, Германия 12% и Италия с 10,4%. Над 1/5 или 20,9% от производството на говеждо месо в ЕС през 2021 година се е падал на Франция, следвана от Германия с 15,8%, Италия с 11%, Испания 10,6% и Ирландия 8,7%.

С 28% дял Испания се явява най-големият производител на овче месо в съюза, като голяма част от останалото производство идва от Франция, Гърция и Ирландия.

Производството на мляко в ЕС през 2021 година по данни на Евростат е достигнало до 161 млн. тона което представлява незначително увеличение спрямо предходната година с 0,4%. По-голяма част от суровото мляко е било доставяно за преработка до мандрите, като едва 10,4% от произведените количества са останали за собствена консумация и директни продажби. Преобладаващото количество от 146,5 млн. тона доставяно до мандрите е било краве мляко, Делът на овчето, биволското и козе мляко отишло за нуждите на преработвателната а индустрия е бил 4,7 млн. тона. Нидерландия, Германия, Италия и Полша са с общ дял от над 2/3 от общо събраното мляко за производство в ЕС.

Германия остава водещ производител на млечни продукти в ЕС , като през 2021 година е произвела 2,4 млн. тона сирене и 391 хил. тона масло. Сред водещите страни производители на сирене са били още Франция, с 1,9 млн. тона, Италия с 1,4 млн. тона и Нидерландия с 954 хил. тона.

С дял от 24,2% от общото производство Испания остава водещия производител на свежи зеленчуци в ЕС за 2021 година показват актуалните данни на Евростат. Тя е следвана от Италия с дял от 20,6%, като нито една друга страна членка на блока не е достигнала подобен двуцифрен дял в производството. В еС като цяло пресни зеленчуци са били отглеждани върху 2 млн. ха през миналата година, като събраната реколта възлиза на 67,2 млн. тона. В количествено отношение най-отглеждани култури са били домати- 17,9 млн. тона, лук-7,1 млн. тона и моркови 5,3 млн. тона.
Италия и Испания остават основни производители на домати в ЕС с обш дял от 63,7%. Над 40% от производството на лук е съсредоточено в Нидерландия и Испания. С 18,2% Германия остава лидер в производството на моркови.

Австрия е лидер по площи за биоземеделие, ние сме някъде на дъното

Европа има на разположение по-малко от десетилетие, за да покрие една от най-амбициозните цели на Зелената сделка свързана с увеличаване на площите за биоземеделие до средно 25% за ЕС през 2030 година. По данни на Евростат през 2020 година средно в ЕС за биоземеделие са използвани 9,1% от обработваемите земеделски земи, достигайки до 14,7 млн. хектара. Това представлява увеличение с 5,3 млн. хектара за последните осем години. За сравнение през 2012 година площите за биоземеделие са заемали дял от 5,9% от общите за ЕС.

Австрия остава лидер в ЕС по използваеми площи за биоземеделие с 25,7% от земеделската си земя, следвана от Естония с 22,4% и Швеция- 20,3%. Осем от страните членки на блока сред които и България са с дял на обработваемите площи за биоземеделие под 5%, като Ирландия 1.7% и Малта с 0,6% са били на дъното. Според последните данни, изнесени от депутатката Албена Симеонова от ДБ в началото на ноември миналата година, площите с биоземеделие у нас са се стопили до 83,8 ха, като делът им към средата на миналата година от общите обработваеми площи е бил едва 1,6%.

Според статистиката близо 3/5 или 58,7% от площта използвана за биоземеделие в ЕС е била съсредоточена в четири страни членки- Франция с дял от 17,1%, Испания с 16,6%, Италия с 14,2% и Германия с 10,8%. Зърнените култури и зеленчуците са сред най-отглежданите земеделски култури по биологичен път съответно с дял от 10,5% и 4,6% от общите площи за биоземеделие. .

През 2020 година биозеленчуци в ЕС са били отглеждани върху 219 хил. ха, което съответства на 0,1% от цялата земя, използвана за отглеждане на земеделска продукция в ЕС. Дания, Австрия и Люксембург са страните с най-висок дял от производството на биозеленчуци . За отглеждането на зърнени култури по биологичен път през 2020 г. в ЕС са били използвани 2,4 млн. хектара , което е дял от 1,5% от общата обработваема земя. С най-голям дял от производството на зърнени култури в ЕС са били Естония, Австрия и Швеция.

Над 60% от стопанствата в ЕС са били с площ под 5 хектара

През 2020 година в ЕС са били обработвани 157,4 млн. хектара земи, което е съставлявало 38,4% от общата площ става ясно от годишника на европейската статистическа служба за 2022 година. За последните 15 години размерът на обработваемите площи в ЕС се е увеличил незначително с 0,3 процентни пункта.

Делът на обработваемата площ варира от под 1/10 в страни като Швеция и Финландия до над 50% в страни като Нидерландия, Люксембург, Румъния и Дания. С най-голям дял на обработваемите площи от 71 процента е Ирландия. С най-голямо усвояване на земеделските площи от 27,4 млн. ха и 23,9 млн. ха са Франция и Испания. Над 3/5 от земеделската земя в ЕС е била използвана за отглеждане на култури за изхранване на хората и животните.

Постоянните пасища в разглеждания период са представлявали почти 1/3 от земеделските земи, достигайки (30,5%). Делът на земеделската земя, използвана за отглеждане на трайни насаждения и плодове през 2020 година е достигнал до 7,1%.

През разглеждания период броят на земеделските стопанства в ЕС е достигнал до 9,1 млн. като почти 1/3 или 31,8% от фермите са се намирали в Румъния, а с дял от над 1/10 от общия им брой са били Италия, Полша и Испания. Средният размер на стопанствата в ЕС през 2020 година е достигнал до 17,4 хектара. Почти 2/3 или 63,8% от фермите в ЕС са малки по размер с площ под 5 хектара. Други 11.4% от стопанствата са имали 30 хектара обработваеми площи.

Само 3,6% от стопанствата са притежавали обработваеми площи в размер на минимум 100 хектара, като в тях е била концентрирана малко над 50% от общата обработваема площ в ЕС. За последните 15 години броят на фермите в ЕС се е стопил с 5,3 млн. , като най-голям спад в броя им е отчетен при стопанствата с до 5 хектара обработваеми площи (-4,6 млн. стопанства). Единствената категория за която в разглеждания период се наблюдава увеличение в броя, е на фермите притежаващи минимум 100 хектара земеделска земя, при които са регистрирани сливания или поглъщания на по-малки стопанства.

Като специализирани земеделски стопанства през 2002 година са били категоризирани около 3.5 ili 58,3% от фермите. Други 34% от фермите са влезли в категорията специализирани стопанства за отглеждане на полски култури. За 22,1% от фермите основната специализация е била отглеждането на трайни културии едва 2,3% в градинарство. Приблизително една пета (21,6 %) от фермите в ЕС са били
специализирани животновъдни ферми, от тях 5,1% са били за производство на млечни продукти, 4,2% за отглеждане на едър рогат добитък, 3,9% за отглеждане на птици и 3,6% за отглеждане на дребни преживни животни. Делът на смесените стопанства в които се отглеждат различни видове растения и животни в ЕС през 2020 година е достигнал до 19,3%.

Средната цена на хляба в ЕС през август 2022 г. е била с 18% по-висока в сравнение с преди година показват данните на европейската статистика. За сравнение увеличението на цената на хляба през август 2021 година спрямо същия период на предходната година е било едва 3%. Данните за месечната инфлация показват, че тя е нараснала с между 3 и 10% в отделните страни. Най-голямо поскъпване на хляба за последната година е било регистрирано в Унгария – от 66% следвана от Литва с 33% и Естония и Словакия с по 32%. Най-малко е поскъпнал хлябът във Франция (+8%), Нидерландия и Люксембург, в които е отчетено поскъпване на годишна основа през август от 10%. В информацията се отбелязва, че най-голямо влияние върху поскъпването на храните е оказал конфликтът в Украйна.

Цените на торовете в ЕС през първото тримесечие на 2022 година са отбелязали увеличение с 21,2 % спрямо последното тримесечие на предходната година, съобщава Ag-Press.eeu позовавайки се на данни на Евростат. По темп на увеличение те са следвани от цените на енергията и смазочните материали със 17,4% и фуражите с 9,2%. Средното увеличени на цените на земеделската продукция в отчетения период е с 6%.
На годишна база спрямо първото тримесечие на миналата година, цената на торовете се е увеличила с цели 96%, а на енергията с 55,6%. По-високите цени на торовете и горивата са се отразили и на цената на фуражите, които на годишна основа са поскъпнали с 22,9%. На годишна база увеличението на цената на земеделската продукция е с 19,9%.

Най-съществено повишение на цените е регистрирано за зърнените култури с 41,5% и маслодайните култури с 51,7% , птиче месо с 22,2% и мляко с 21,4%,

Статистиката потвърждава, че нахлуването на Русия е довело до значителни сътресения на европейския пазар на аграрна продукция тъй като в него са включени пряко две от най-големите страни износители на аграрна продукция и торове. Това е довело до до допълнителен натиск на пазарите и покачване на цените на ключови стоки

Европейската статистическа служба регистрира големи разлики в цените на земеделските земи в отделните страни членки на блока, информира AG-Press.eu. Така например най-висока средна цена от 69 632 евро за хектар през 2019 година е била регистрирана в Нидерландия, като цената на обработваемите площи в страната е над тази във всички останали национални средни стойности в ЕС. Въпреки това, сред регионите на ЕС, за които са налични данни, най-високите цени за обработваема земя са били в испанския регион Канарски острови (средно 120 477 евро на хектар през 2020 г.).

Обработваемата земя е най-евтина в Хърватия, като хектар струва средно 3 440 евро през 2020 г. На регионално ниво хектар обработваема земя струва най-малко в Югозападния регион на България (средно 2 051 евро).

Нивото на цените на земята зависи от редица фактори, независимо дали са национални (закони), регионални (климат, близост до мрежи) и локализирани фактори на производителност (качество на почвата, наклон, дренаж и т.н.), както и от пазарните сили на търсене и предлагане (включително влиянието на правилата за чуждестранна собственост).

Закупуването на обработваеми земеделски земи във всички региони за които има статистически данни е било по-скъпо от закупуването на пасища, като разликата в цената им е достигнала 20 пъти на някои острови в Егейска Гърция и испанската провинция Мурсия. Цената на поливната земеделска земя от неполивната също е била по-висока, като в региона на Мурсия разликата в цените е достигнала шест пъти.

Индексът на цените в селското стопанство през третото тримесечие на тази година се е увеличил с 19,8% спрямо аналогичния период на миналата година показват данните на националната статистика. . Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се увеличава с 23.2%, а на продукцията от животновъдството – с 1.6%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват ръст с 15.5%, като в растениевъдството те се увеличават с 18.2%, а в животновъдството – с 1.4%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2021 г. е по-висок с 14.0% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 12.8% спрямо 2020 година.

През третото тримесечие на 2021 г. спрямо същото тримесечие на 2020 г. се увеличават цените на: зърнените култури – с 22.9%, техническите култури – с 36.1%, фуражните култури – с 8.9%, и пресните плодове – с 2.4%. Увеличение е отчетено в цените на: меката пшеница – с 18.8%, маслодайния слънчоглед – с 41.2%, царевицата за силаж – с 22.4%, доматите – с 4.1%, пипера – със 7.6%, и виненото грозде – с 11.9%. Понижават се цените на картофите – с 16.0%, и ябълките – с 9.8%.

Спрямо същото тримесечие на 2020 г. цените на живите животни намаляват с 3.3% в
резултат на спад на цените на: свинете – с 14.4%, козите – с 4.5%, и кокошките-носачки – с 20.8%. Увеличават се цените на едрия рогат добитък – с 2.2%, и овцете – с 4.0%. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на цените с 5.3%, което е в резултат на по-високите цени на кравето мляко – с 1.9%, млякото от дребен рогат добитък – с 8.3%, и на кокошите яйца за консумация – с 2.6%. Намаление на цените е регистрирано при биволското мляко – с 2.9%.

През третото тримесечие на 2021 г. спрямо 2020 г. по-високи са цените на: зърнените
култури – с 18.3%, техническите култури – с 28.3%, фуражните култури – с 6.9%, и пресните плодове- с 2.4%. Увеличение е отчетено в цените на: меката пшеница – с 13.9%, царевицата – с 29.3%,маслодайния слънчоглед – с 29.4%, бялото главесто зеле – с 5.3%, и виненото грозде – с 2.3%. Пониски са цените на: сеното от естествени ливади – с 6.9%, доматите – с 2.3%, морковите – с 1.9%, и
картофите – с 14.4%.

В животновъдството през третото тримесечие на 2021 г. спрямо 2020 г. цените на живите животни се понижават с 5.0%. Регистриран е спад в цените на свинете – с 18.2%, и козите – с 5.6%. Увеличение има в цените на: едрия рогат добитък – с 1.8%, овцете – с 3.6%, и бройлерите – с 1.3%. Цените на продуктите от животновъдството отбелязват ръст от 6.2%, което е в резултат на
увеличението на цените на кравето мляко – с 3.6%, биволското мляко – с 0.5%, овчето мляко – с 10.1%, козето мляко – с 2.1%, и на кокошите яйца за консумация – с 1.4%

По данни на статистиката стойността на крайната продукция произведена в земеделието ни през миналата година е достигнала до около 7,9 млрд. лева, което е спад с 4,5% спрямо 2019 година. Това информира електронното издание на „Дневник“. Намалението е в резултат на спад в обемите на произведените количества с 11% въпреки увеличението на цените със 7.3%.

Произведената от растениевъдството продукция се равнява на 5,2 млрд. лева, като съставлява 2/3 от общата стойност на земеделската продукция, като 81% от растениевъдната продукция се пада на зърнените и технически култури. Спрямо година по-рано производството на растениевъдна продукция е паднало със 7%, като това се дължи на спад в отглеждането на технически и зърнени култури заради по-ниски добиви вследствие на засушаването.

Около 2 млрд. лева е стойността на произведената у нас през миналата година животновъдна продукция, като в процентно съотношение делът и от общата продукция е 24.9%. Спрямо 2019 година производството на животновъдна продукция се е увеличило с 2.7%.

По данни на европейската статистика цените на храните у нас през миналата година са били с 20,4% под средните за ЕС. Това показва нов специален онлайн инструмент, позволяващ да се сравняват цени на различни продукти и услуги в 27-те страни членки на Общността. При алкохола и тютюневите изделия цените у нас са били с 39,2% под средните за ЕС. Още по-ниски са останали цените на транспортните услуги- 49,5 процента. Най-голяма разлика спрямо средноевропейското ниво са отбелязали цените на разходите за домакинствата и туристическите услуги- съответно с 53,6% и 62,3%.

Още по-евтини са били храните в съседна Румъния- с 34,7 процентни пункта под средните за Европа. Цените на алкохола и тютюна са били с 24,9% по-ниски, а на туристическите услуги- с 46,6 процента. Същевременно цените на храните в Гърция през миналата година са останали с 2.1% над средните за ЕС, докато тези на алкохола и тютюна са били с 3,2 процентни пункта по-ниски от средните за Европа. Цените на туристическите услуги също са останали по-ниски от средните за Европа – с 13,3%.

Страната ни се закотви на дъното в ЕС по обем на обработваеми площи за биоземеделие, информират от фондация „Биоселена“, позовавайки се на последните данни на Евростат. За една година площите сертифицирани за биоземеделие са намалели с 27% от 160 620 ха през 2016 на 117779 ха през 2019 година. Така без биосертификат вече са  42 841 хектара.  Само за последната отчетена 2019 година намалението спрямо 2018 е с 11‘060 ха (9%).

Причините за подобно негативно развитие са проблемите в сектора, предизвикани от грешни решения, недостатъчно финансиране и лошо управление в периода 2017-2019 г. предизвикали първите в света протести на био производители.

Отличници в ЕС по дял на биосертифицираните площи от общата ИЗП са Австрия с 25,33%; Естония с 22,33% и Швеция с 20,43%. Средно за ЕС28 дела е 7,92%. От големите земеделски държави Италия е с най-много био площи (15,16%). Делът на био площите в България е 2,3% от ИЗП. След нас в таблицата са само три островни държави: Ирландия (1,63%, Малта (0,47%) и Исландия (0,37%).
Броят на сертифицираните оператори (земеделци, преработватели и търговци) намалява устойчиво от 2016 г. насам.

Общата земеделска земя в България, сертифицирана за био производство намалява с 9% за една година.  Намаление на площите има при почти всички култури.

Намаление има при повечето групи култури. Най-драстично е намалението при зеленчуците – с 19,3%, следват постоянно затревените площи с 19%, семкови и костилкови плодове с 15%, черупковите плодове (орехи, лешници) с 9%,. Има оабче увеличение на площите с маслодайни култури (18,5%), както и при ароматните и медицински култури с 12,5%. Запазва се размера на площите, заети със зърнени култури.

Обнадеждаващо е положението при био животните

Наблюдава се увеличение на овцете от 21‘529 на 22780 бр., леко увеличение при броя на говедата ( от 9314 на 9402) и леко намаление на козите (от 8039 на 7956). Незначителен остава броят на свинете (91) и кокошките – носачки (700).

При пчелните семейства се наблюдава намаление с 6956 пчелни семейства. Общият им броя остава все още рекорден – на челните места сме в Европа и в света.

През 2019 година средната цена на земеделските земи у нас е достигнала до 1053 лева за декар, което е увеличение със 7,4% на годишна база, съобщават от НСИ. Средната цена на сделките между физически и юридически лица достига 1027лв. за декар, а на сделките между юридически лица -1122 лева.

Увеличение с 37,6% спрямо предходната година се регистрира и в цените на постоянно затревените площи, като средната цена на сделките с тях е достигнала до 300 лева за декар.

Средни цени на земеделската земя по категории за периода 2014-2019 г. в лева за декар

Най-висока е била цената на сделките със земя в североизточния регион- 1462 лева за декар (+7,7% спрямо 2018 г.) , а най-ниска в южния централен регион от 706 лева за декар.

В Северния централен район цената на сделките с ниви достига 1138 лв.на декар, а в Северозападния район -967 лв.на декар. Спрямо предходната година увеличението в цената в двата района е съответно с 3,6и 9.4%.

Що се отнася до наемите на земеделски земи , статистиката е отчела че през миналата година средната стойност е  достигнала до 49 лева за декар което е  с 2% под нивото за предходната годинар. За отчетения период най-високи са били рентите в североизточните части на страната 69 лева на дека, което е с 14% под нивото от 2019 г. . Най- ниска рента от 29 лева на декар е плащана отново в южните централни райони на страната. Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви в Северния централен район,достига през 2019 г. 60 лв., а в Северозападния -50 лева. И в двата района е отчетено увеличение на цената на рентното плащане спрямо предходната година -съответно с 1.7 и 4.2%. Спрямо предходната година цената на рентата на ниви в Югозападния и Южния централен район остава без промяна.

Средни цени нарентите на земеделска земя за периода 2015-2019 г. в лева за декар

Страната ни е е на дъното в класацията за дигитални умения на хората, като зад нас остава само Румъния, съобщава „Дневник“, позовавайки се на данни на Евростат за 2019 година. Според данните на статистиката едва 40% от икономически активното население на страната ни притежава дигитални умения, Още по-малко- под 20% от жителите на селата притежават начални или основни дигитални компетенции.

Огромна е пропастта между българите от големите градове и от селата – 23 процентни пункта. На този фон средно за Европа над 60% от жителите на големите градове и около 40% от жителите на селата притежават базови дигитални компетенции. Водещи по процент на население притежаващо дигитални умения са страни като Норвегия и Исландия, които не са членки на ЕС, където между 80 и 90% от населението покрива критериите за базови дигитални умения.

Потребителските цени у  нас са сред най-ниските в Европа, информира БНР, позовавайки се на данни на Евростат. Страната ни държи най-ниски нива в близо 7 от 10 анализирани стоки и услуги в ЕС. Според актуалните данни на статистиката най-високи продължават да са разходите за храна у нас, като през 2018 година делът им е около 30%. Сред най-ниските разходи са тези за хотели, нощувки и пътувания.  Исландия се очертава като най-скъпата  страна в Европейската икономическа зона.