Тагове

Чрез ограничаването на кръга от фермери, които могат да участват в тези търгове, се ограничава значително и възможността държавата да получи най-добрата наемна цена

От Българската асоциация на собствениците на земеделска земя са категорични, че много земеделци няма да успеят да сключат навреме договори за ползване на земя и да ги декларират

Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, които предстои да бъдат обсъдени в Комисията по земеделие в народното събрание очевидно са важни и вълнуват голяма част от земеделската общност.

Според мнение на асоциацията, законовите промени, предложени от група депутати “са напът да лишат от собственост и право на ползване хиляди собственици на земя и малки фермери”.

“С промени в закона за собствеността и ползването на земеделските земи, депутатите са на път да узаконят безконтролното и противоконституционно право на големи земеделци да обработват чужда земя, без да питат и без да преговарят с реалните собственици”, се казва в писмото, в което се изразява притеснение, че текстът на законопроекта не е подложен на обществено обсъждане.

Проектът предвижда до 1/3 от едно землище и частните имоти в него да могат да се разпределят административно на земеделци, които нито са собственици, нито са сключили договор за ползване със собствениците на тези имоти.

Това означава, че стопаните няма да могат да упражняват правото си на собственост. Те няма да могат да договарят и изгодни ренти – арендаторите няма да искат да го правят, тъй като държавата им дава право да обработват земята и без договор със собственика.

Същото се отнася и до по-малките земеделски стопани и фермери, които не желаят да влизат в договорки за разпределение на масиви за ползване с по-големите местни арендатори. На базата на служебни разпределения, те ще бъдат изместени от земите, които обработват като собственици или ползватели по договор и ще бъдат изпратени насила да обработват чужди ниви по покрайнините на землището.

Според юристи тези текстове очевидно противоречат на Конституцията, която постановява, че частната собственост е неприкосновена”, посочват от БАСЗЗ и продължават:

“С промени в закона се съкращават и сроковете за деклариране договорите за наем и аренда пред службите по земеделие. Сега действащите правила фиксират този срок на 31 юли. Според новите предложения той трябва да изтече на 30 юни”.

Според БАСЗЗ, ако предложените текстове се приемат, “хиляди земеделци няма да успеят да сключат навреме договори за ползване на земя и да ги декларират. Това може да ги лиши от европейски и национални субсидии.

Спорни са и предложенията за нови текстове, които занапред ще ограничават кръга от лицата, които ще имат право да участват в търгове за отдаване под наем и аренда на земи от държавния поземлен фонд. Чрез ограничаването на кръга от фермери, които могат да участват в тези търгове, се ограничава значително и възможността държавата да получи най-добрата наемна цена, въпреки че според Закона за собствеността, тя е длъжна да управлява с грижата на добър стопанин.

Предложението е тази земя да не се отдава на земеделеца, предложил най-добра цена, а на този, който е с постоянен адрес на територията на съответната община и обещава да отглежда определени култури. Така освен че ежегодно загубите за бюджета може да възлизат на милиони левове, не са предвидени и механизми за контрол дали спечелилия с преференции търга спазва ангажимента си”, посочват от асоциацията.

Собствениците на земеделски земи с искане за среща с Кирил Вътев за обсъждане обхвата на планираните законови промени

Прокарването по непрозрачен начин на мерки и инициативи според БАСЗЗ засяга негативно както интересите на земеделските стопани, така и на собствениците на земеделски земи

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи излезе с писмо-позиция, в което се настоява за спешна среща със земеделския министър Кирил Вътев, по време на която да бъде обсъден обхвата на планираните законови промени в областта на поземлените отношения.

В писмото се настоява за среща в с пешен порядък, като от БАСЗЗ смятат, че „Непрозрачния начин по който се прокарват мерки и законодателни инициативи които могат да засегнат по негативен начин интересите, както на десетки хиляди земеделски стопани, така и на близо 3,5 млн. собственици на земеделски земи.“ Писмото е в отговор на провелата се в понеделник среща между премиера академик Николай Денков и представители на някои браншови организации.

От асоциацията на собствениците на земеделски земи обръщат внимание върху следните неприемливи за тях аспекти на предложените мерки и законодателни инициативи.

1. Под неприемлив с оглед на Конституцията на Република България, държавното ни устройство и действащите закони натиск от страна на една неправителствена организация (т.нар. Българска аграрна камара“ – сдружение, регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел) се диктува дневния ред на българското правителство и се чертаят посоки на законодателна и други дейности, които не са предвидени нито в:
• Правителствената „Програма за управление на Република България (юни 2023 г. – декември 2024 г.), нито в;
• „Законодателната и оперативна програма на Министерския съвет“.

2. Считаме, че искането за въвеждане на механизъм за държавно регулиране на цените на поземлената рента е в разрез с поне два основни постулата на Българската Конституция.
Член 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията гласи, че правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона и че частната собственост е неприкосновена. Според чл. 19, ал. 1 от Конституцията, икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. В този смисъл държавното регулиране на цените на рентите би ни върнало в коловозите на една тоталитарна система на управление, с държавна планова икономика от административно-команден тип и съществено ни отдалечава от европейското развитие на България.

3. Не на последно място, чрез допускането на форми на непрозрачно за широката общественост съглашателство между представители на изпълнителната власт и определени субекти по въпроси, които касаят тесни икономически интереси на последните, не се зачитат създадените от самия вас правила и формати на всеобхватно и прозрачно взаимодействие с неправителствения сектор – а именно учредените под вашето ръководство т. нар. „Консултативни съвети към министъра на земеделието и храните“.

В заключение от БАСЗЗ пишат, че предложените законови инициативи не кореспондират с интересите на собствениците на земеделски земи и нарушават всякакви предели на приемливо институционално взаимодействие, законност, прозрачност и отчетност в името на тесни икономически и дори вероятно някакви политически интереси.

При въвеждане на многогодишни договори, собствениците не могат да защитят правата си срещу недобросъвестни арендатори

Едно от исканията на готвещите протести зърнопроизводители е свързано с промени в закона за арендата, така че да се регламентират многогодишните договори. От асоциацията на зърнопроизводителите са поставили искане за отпадане на едногодишните договори.

В интервю за БНР председателят на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя Евгений Орашъков заяви, че въвеждането на многогодишни договори за аренда ще попречи на собствениците на земеделска земя да си търсят правата при условие че земята им е управлявана недобросъвестно от арендаторите които са я наели.

„Масово, над 90% от договорите, са едногодишни. И да искат, няма как да злоупотребят. (…) Едногодишните договори са механизъм, който се утвърди, за разумно ползване на земята. Собственикът решава на кого да отдаде земята, в зависимост от грижата за нея“ заяви той.

1. „Наемът за земята трябва да се придвижи поне до четвърт – 25% от добива на зърнени култури“, смята Борис Антонов, арендодател, член на Сдружението на собствениците на земеделски земи.

Съществува негласен съюз между арендаторите. Собствениците на земя трябва да надигнат глас, посочи той. Държавата трябва да сложи минимална граница за наема на земя, категоричен е Антонов.

Според Евгений Орашъков не бива да има административна намеса в тези отношения и това трябва да се регулира от пазара. В отделни части на България се вдига рентата, така че да бъдат изгонени местните фермери и когато големи фирми навлязат, рентите отново падат, коментира преди ден пред „Хоризонт“ Илия Проданов от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Примерът, в който някой вдига рентата, за да я свали след 2-3 години, не е релевантен, твърди Евгений Орашъков. Според него „всяка регулация би изкривила този пазар, би довела до договорки, които са непрозрачни“.

Стайко Стайков беше избран за почетен председател на БАС

След проведени управителен съвет и общо събрание на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), за нов председател на Управителния съвет бе избран Евгений Орашъков, в качеството му на управител на „Александреа агро” ЕООД. За нов зам.-председател бе избран Георги Балджиев, представител на „Балджиеви-91” ООД.

От предишното ръководство на УС бяха преизбрани за зам.-председатели: „Адванс терафонд” АДСИЦ, „Агрион инвест” АД и „Мек балкан” ЕООД.
Досегашният председател и изпълнителен директор на “Ставен” АД Стайко Стайков бе избран за почетен председател на БАСЗЗ. Той бе начело на асоциацията от 2015 г. Под негово ръководство тя съзря, разви се и се разрасна. Утвърди се като разпознаваемо и уважавано сдружение, заемайки винаги национално отговорни позиции.

Организацията зае водещо място с експертизата си в поземлените отношения

През тези 9 години БАСЗЗ организира редица специализирани форуми по актуални теми, свързани със собствеността, управлението, състоянието и проблемите на земеделските земи, напояването и селскостопанския сектор. Асоциацията участва активно във всички работни групи и съвети на държавно ниво, които имат отношение към поземлените отношения и земеползването. Експертизата на членовете допринесе за изготвянето на редица становища и позиции по законови и подзаконови нормативни актове, свързани със земеделската земя, земеделието, Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, Плана за възстановяване и устойчивост и т.н. БАСЗЗ реализира успешно и първите в новата история шест комасационни проекта с частно финансиране.

Силна социална ангажираност

Благодарение на социалната ангажираност на своите членове и във връзка с традициите си в сферата на корпоративната социална отговорност БАСЗЗ дари над 16 000 лева на Българския червен кръст и Селскостопанската академия. Благотворителната кампания на БАСЗЗ „Заедно срещу КОВИД-19“ подпомогна според индивидуалните нужди, някои по повече от един път: Аграрния университет в Пловдив, 28–те Областни служби по земеделие към МЗХ, Дома за възрастни хора в с. Гара Орешец, община Димово, КНСБ и Драматичен театър „Йордан Йовков“ – гр. Добрич. Дарения бяха направени и за болниците: МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол, МЦ „Н.И. Пирогов“ в София, Клиниката по детска онкология и хематология в УМБАЛ ”Царица Йоанна-ИСУЛ” – София, Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София, МБАЛ – Ботевград, СБАЛББ – Перник, МБАЛ „Света Петка“ АД – Видин, МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен, ДКЦ VI – София, МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ – гр. Свищов, и Медицински център 1 – гр. Севлиево, а на Многопрофилната болница за активно лечение в Карнобат бе предоставен безвъзмездно 12-канален ЕКГ апарат.

“За мен да бъда председател на асоциация като БАСЗЗ, беше преди всичко кауза. Кауза, да покажем, че българската земя е ценност, че можем се грижим за нея по най-високи европейски стандарти, че е наш приоритет не само днешната реколта, а прехраната на поколенията след нас”. С тези думи Стайко Стайков прие от новоизбрания председател на БАСЗЗ почетна грамота, която му беше връчена за заслугите му, свързани със защита

на правата и интересите на собствениците на земеделски земи, развитието на обществените отношения, утвърждаването и развитието на БАСЗЗ.
“Пред мен като нов председател стои още по-голяма отговорност – да надградя постигнатото, което никак не е малко, и да работя още по-усилено за каузата, за да оправдая гласуваното доверие. Вярвам, че с ваша помощ, ще останем верни на грижата за българската земя и единни в защитата и отстояването на позициите на национално и международно ниво”, каза новоизбраният председател Евгений Орашъков.

Седалището и адресът на управление на асоциацията бяха променени и занапред ще бъдат в град София, ул. “Славянска” №5.
Членове на БАСЗЗ са едни от най-успешните фермери в България.
БАСЗЗ е член на Европейската организация на собствениците на земи (ЕЛО) и на Българска стопанска камара (БСК). Асоциацията има действащи споразумения за партньорство със Селскостопанската академия, Българската телеграфна агенция и Българския фермерски съюз.

Кой е евгени Орашъков?!

Евгений Орашъков е един от учредителите на БАСЗЗ през 2007 г., тогава в качеството си на представляващ на “Серес” АД. Той е изпълнителен директор на “Серес” до 2013 г., след което продължава професионалния си път като управител на “Агро Сантия” ООД. От края на 2015 г. е управител на “Агро Сип” ООД. Член е на Съвета на директорите на “Конекс-Тива” АД и на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Разполага с реален и експертен опит не само в управлението на поземлената собственост, но също така в сферата на растениевъдството и животновъдството.

„Като собственици на земеделските земи ние сме зависими както от устройството им, така и от опазването на плодородието на почвите, защото за разлика от наемателите и арендаторите , земята за нас освен производствен ресурс е и инвестиционен капитал. Ето защо за нас е от голямо значение да се намери баланс между поставените от ЕК амбициозни цели и тяхното постигане“, заяви по време на семинар посветен на проблемите и предизвикателствата пред земеделието през призмата на поземлените отношения членът на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Галина Пейчева-Митева. Според нея при липса на баланс между амбициозните цели поставени от ЕК особено касаещите редукцията в употребата на пестициди и торове ще доведе до намаляване на производителността и рентабилността на производството. От друга страна според нея е важно как постигането на подобни амбициозни цели би се отразило на европейското земеделие с оглед както на климатичните промени, така и на проблема със смяната на поколенията и застаряващите фермери.

Пейчева припомни, че асоциацията на собствениците на земеделски земи като част от Европейската организация на собствениците на земи към момента е единствената браншова организация, участваща на европейско ниво във формирането на различните политики и програми в земеделието касаещи области като развитие на земеделските стопанства в селските и горски райони, въглеродно земеделие, права на собственост и достъп до земя, възобновяема енергия и материали, устойчиви хранителни системи и търговия и др.

На дневен ред според нея е приемане на европейски закон за здравето на почвите, който да ги приравни по правен статут с въздуха, водата и морската среда. Целта на закона е състоянието на почвата да бъде драстично подобрено до 2050 г., като преди това се направи оценка на въздействието. Очаква се Комисията да организира инициативи за „безплатно тестване на почвата“ на регионално ниво. Предвижда се разширяване на борбата с обезлесяването, ерозията и опустяването на земеделските земи, преработка на оборския тор и др..

Освен Законът за здравето на почвите, предстои и разглеждането на Регламент за сертифициране от ЕС за т.нар. зелени сертификати за спестяване на въглерод, като част от новата зелена политика на Европа.

С оглед и на климатичните промени на които ставаме свидетели, в последните години все по-усилено се говори, че земеделието ни изпитва нужда от ново райониране, така че за фермерите да е ясно къде какви култури са най-подходящи за отглеждане съобразно почвеноклиматичните и агроекологични особености. В тази връзка аграрната наука има готовност да отговори на потребностите за ново райониране на странатани, като по време на специализирания форум на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи председателят н ССА проф. Мартин Банов представи пилотен проект за агроекологично райониране на землището на с. Трайково община Лом.

„В последните години не отчитаме някакви промени по отношение на обема на обработваемите площи. Това което е притеснително за нас е разпределението на културите, тъй като над 85% от площите са заети от зърненожитни култури. Това е една от причините у нас все по-рядко да се намират български плодове и зеленчуци. Целта ни като учени е да върнем българското производство на плодове и зеленчуци, с което сме се гордеели“, каза по време на форума проф. Банов.

Една от причините за налагане на монокултурното земеделие у нас според него е липсата на работна ръка, тъй като отглеждането на зърненожитните култури изисква в по-голяма степен машинна обработка, отколкото ръчен труд. „Решението според аграрната наука се изразява в две стъпки първата е свързана с ново агроекологично райониране на страната, а втората със създаване на специален кадастър на земеделските територии“, добави проф. Банов. Подобно агроекологично райониране би позволило на база регионалните особености на отделните култури и характеристиките на агроекологичните елементи да се изготви методика на обработваемите земи която ще позволи тяхното райониране, а данните за отделните райони ще бъдат представени в единна географска информационна система.

„Целта ни е да направим агроекологично райониране на територията на страната на ниво землище, което ще позволи на земеделските производители да разполагат с информация за това, коя е най-подходящата култура за отглеждане във всеки един парцел. Това ще позволи да се избегнат подобни аномалии като тези, които наблюдаваме в момента с отглеждането на лавандула в Североизточна България, което се отразява на качеството на културата“, разясни още проф. Банов.

В пилотния проект за райониране на землището на село Трайково, учените са създали модел на райониране, при който една върху друга могат да се налагат различни видове карти като се започне от кадастрална карта, карта на почвите, карта с отделните парцели според категорията им за земеделски дейности. Подобен модел на райониране на ниво землище ще позволи да се натрупат достатъчно данни на база климатични условия и състояние на почвите за 20-25 възможни култури за отглеждане.

Що се отнася до отделните култури например ако имаме неплодородни площи от седма категория, те за отглеждане на картофи могат да са във втора или трета категория , което има значение за съответната култура която се отглежда. Информацията за отделните землища може да се надгражда с допълнително слоеве, в които да се съдържат например данни за хранителните вещества, нормите на торене, технологията на отглеждане на отделните култури и получените добиви, което да позволи оптимизация на земеделските дейности.

Създаването на подобен модел на дадено землище може да излезе на земеделските производители между 13 и 15 хил. лева, но проф. Банов подчета пред медиите по-късно, че е въпрос на политическо решение за ново агроекологично райониране на цялата страна, на базата на което да се определи субсидирането на онези култури, които са най-подходящи за определените райони.

„Срокът за да се направи подобно райониране е две години, като ние вече сме направили мотивирано предложение до земеделското министерство, като сме се мотивирали, че то може да е основа за въвеждане на диференцирано субсидиране на земеделските култури. Ние не можем да кажем на фермерите какви култури да отглеждат, но смятаме, че ако се въведе подобно ограничение, това ще ги стимулира да отглеждат най-подходящите култури, което ще доведе до увеличаване както на добивите, така и на качеството на земеделската продукция“, допълни проф. Банов.

„Пазарът на земя през 2022 година остава прогнозируем, като в някои региони на страната ръстът на цените на земеделската земя изпреварва нивото на инфлацията. Най-високи остават цените на земеделската земя в полски райони с много добри като качество земи. Скокът в цената на земята е може би най-малък на земеделските земи в полупланинските райони, където те се ползват от животновъди за пасища и ливади“, заяви по време на форум на БАСЗЗ посветен на състоянието, проблемите и перспективите пред селското стопанство у нас през призмата на поземлените отношения председателя на УС на БАСЗЗ Стайко Стайков.

От БАСЗЗ отчитат, че липсва предлагане на земеделска земя на първичния пазар. Наблюдава се голямо търсене но липса на предлагане, защото земеделската земя у нас намалява, и до сделки се достига само тогава, когато цената удовлетворява търговците на земеделска земя. Освен това в момента не се наблюдава разлика в цените на земеделската земя използвана за конвенционално и биологично оглеждане на култури. Земята която се използва за биологично отглеждане на насаждения обикновено се намира в региони с определена надморска височина, защото там се касае до това , да не се използват препарати и затова рядко се търси подобна земя особено в полските райони, коментира още той.

„Налице е устойчив интерес за покупка на качествена и уедрена земеделска земя на вторичния пазар, като продължава да съществува несигурност свързана с войната в Украйна, последиците от пандемията и новите изисквания на ОСП“, добави още Стайков.

За последните дванадесет години средната цена на земята се е повишила от 287 лева на декар през 2010 година на 1788 лева на декар през 2022 година, като продължава да се наблюдава сериозна разлика между средната цена на земеделската земя в Северна и Южна България. Докато в Южна България средната цена достига до 448 лева на декар, в Северна тя е 2 129 лева на декар. Що се отнася до цените по региони, през 2022 година земеделската земя в Силистренско е била малко по-евтина от тази в землищата на Шуменско, Варна и Търговище. За аналогичния период средните цени на рентите са се увеличили от 49 лева на декар през 2010 година до 72 лева на декар през 2022 година.

Прогнозата на БАСЗЗ е, че пазарът ще остане стабилен, но цената на актива ще зависи от развитието на конфликта в Украйна, възстановяването на веригите за доставки, реколтата, цената на енергийните ресурси, семената, торовете и препаратите. „Земеделските производители се убедиха в предимството да обработват собствена земя и се превърнаха в основни купувачи, затова все по-важна роля ще има вторичният пазар на земеделска земя. Ако има увеличение на цената на актива, очаквам да бъде не повече от 10%“, прогнозира Стайко Стайков.

Според него делът на необработваемите земи е над 800 хил. декара, което в процентно отношение възлиза на дял от 1,67% от общата обработваема земя у нас. Това са земеделски земи, върху които не се прилага сеитбооборот и не се извършва земеделска дейност повече от пет години. Ако тази земя по думите му остане дълги години необработваема, тя задължително ще влезе в горския фонд. По данни на МЗХ у нас селскостопанските площи възлизат на 52,2 млн. декара, от които се обработват 34,9 млн. декара, което представлява дял от 69%.

Меморандум за сътрудничество подписаха на 2 юни Селскостопанска академия и Българската асоциация на собствениците на земеделска земя, съобщават от академията.

Целта на документа е да бъде задълбочено сътрудничеството между неправителствения сектор, бизнеса и науката в областта на селското стопанство – значим сектор за националната и европейската икономическа сигурност и продоволствена осигуреност на населението. Чрез документа учени, бизнес и неправителствен сектор изразиха желанието си да работят за създаване и развитие на модерни поземлени отношения, ррентабилно и икономически ефективно земеделие в България, на базата на достиженията на съвременната наука.

От Българската асоциация на собствениците на земеделска земя стартират собствено периодично издание, което ще носи името „Алманах за земята“, съобщиха от асоциацията. То ще се разпространява онлайн най-малко три пъти годишно и ще предоставя информация за новости в земеделието, аграрна статистика, важни срокове, интервюта с представители на институции, организации и компании, лидери на мнение и други.

„Живеем във време, в което ежедневно ни залива огромен обем информация. За съжаление, често в това информационно море понякога истински важните неща се губят. Затова решихме през определен период от време да правим синтезиран прочит на най-важното, което засяга аграрния сектор. Вярвам, че по този начин ще бъдем полезни на своите членове и партньори“, каза по повод старта на новото издание председателят на УС на БАСЗЗ Стайко Стайков.

Интервю с г-н Стайков можете да прочетете в първия брой на „Алманах за земята“, който излиза в навечерието на Деня на българската независимост – 22 септември.
Освен с председателя на БАСЗЗ, Ви срещаме с Галина Пейчева-Митева – член на Борда на директорите на Европейската организация на собствениците на земи (European Landowners’ Organization – ELO) и на Friends of the Countryside (FC), и с Добри Митрев – новият председател на УС на Българската стопанска камара (БСК).

В броя можете да се запознаете с най-новите позиции на БАСЗЗ, както и с резултатите от благотворителната ни кампания „Заедно срещу COVID-19“. Ще научите повече за земята като инвестиционен актив, както и последните статистически данни за аграрния сектор. В помощ на компаниите в сектор земеделие споделяме най-важните данъчни срокове, както и индикативните срокове за Програма за развитие на селските райони (2014-2020 г.) за 2021 г.
„Алманах за земята“ можете да откриете на адрес www.baszz.net/bg/vestnik.

От Българската асоциация на собствениците на земеделски земи направиха дарение от 5 хил. лева на БАН за научни разработки свързани с covid 19, съобщиха от асоциацията. Сумата е за подкрепа на проект за научни разработки, свързани с борбата с коронавируса и други инфекциозни заболявания. Събраните средства са предоставени от членовете на асоциацията, които продължават да набират средства за подпомагане на други институции и организации.

„Светът е изправен пред невиждана досега заплаха, свързана с пандемията от коронавирус. Вярваме в потенциала на българската наука и достиженията на учените от БАН, което ни дава надежда, че страната ни може да допринесе за откриването на ваксина и лекарство чрез успешни разработки. Затова подкрепяме БАН и по-конкретно четирите института, които активно работят в това направление“, смята председателят на асоциацията Стайко Стайков. Според него независимо от настъпващата финансова криза бизнесът трябва да продължи да подкрепя социално отговорните проекти в полза на обществото.

От Българската асоциация на собствениците на земеделски земи смятат, че таваните върху директните плащания в новия период на Общата селскостопанска политика трябва да се определят на национално ниво поради различната структура на стопанствата и техния размер.

Такава позиция изказа зам. председателят на асоциацията Галина митева, която запозна присъствалите на семинар в Боровец с последните дискусии около структурата на ОСП в следващия седемгодишен период. Наред с това в полза на подобен подход към таваните  са различните нива на средните плащания в отделните страни  както и нивата на заплатите в агросектора.  „Няма как да мерим с един аршин, защото за разлика от Франция  и Дания например, у нас минималната  заплата е 287 евро. Освен това решаването на въпроса за изравняване на плащанията между старите и нови страни членки е оставен за след 2020-та  година. По този въпрос сме се обединили всички, защото няма как да сме конкурентноспособни на останалите”, каза Галина Митева.

„Темата за ОСП вълнува българския земеделски производител вече повече от година.  В момента има някакви разговори, и се е достигнало до определено ниво, но тъй като се очаква да встъпи в прерогативите си новия Европейски парламент, всичко ще се случи след неговото конституиране”, добави тя. Според нея ОСП трябва да зададе  ясни условия на работа и стабилност на земеделския сектор в Европа.

Освен това Комисията е решила да даде време на отделните страни да се адаптират към новите правила, ето защо повече от тях  се предвижда да влязат в сила от 2022 година. Що  се отнася до зелените плащания, в Европа се коментира, че те не са постигнали първоначалните си цели, и не се е стигнало до по-зелено и устойчиво земеделие, ето защо трябва да бъдат реформирани. От Европейската организация на собствениците на земеделски земи (ELO)  защитават позицията за доброволния характер на зелените плащания след 2021 година, като те бъдат обвързани с допълнително финансово подпомагане. Всеки да има правото да избере колко и какви ангажименти да спазва, като съответно те да бъдат компенсирани.

„Пазарът на земеделска земя  върви нагоре, и ще следва инфлацията. Върху  пазара няма какво да повлияе, като освен това сме изправени пред много неизвестности свързани с европейските избори и  ново законодателство на българско и европейско ниво. Хората искащи  да купуват земеделски земи не са готови да платят  по-високи цени и не се очакват някакви резки амплитуди. Нормално е да се очаква лек скок в цената на земята с оглед на това, че е най-ценния ресурс”.  Такава  прогноза изказа по време на семинар в Боровец  председателят на  Българската асоциация на собствениците на земеделски земи  (БАСЗ) Стайко Стайков. Според анализа  на организацията се очаква да се запази интереса за покупка на уредена и качествена земеделска земя без утежнения свързани с поземлените отношения. Причината за повишение подобно на това  през миналата година  според него е това, че свободните земи с хубави качества са много малки, и това води  до такъв  скок в цените. „Ако има свободни земи, то те са с лошо качество. Повечето продавачи вече се научиха и при изтичане на договорите, веднага обявяват за продан земите при десетина дружества”, допълни той.

Има търсене на уедрени парцели земи

Честите промени в нормативната уредба, засягаща поземлените отношения, липсата на напояване и на закон за комасацията на земеделските земи  възпрепятстват големите инвеститори в покупката на земеделски земи. Чужденците доколкото ги има вместо да влизат в покупката на земеделска земя се оттеглят, като Стайков даде пример с известния земеделски производител Миролио, който е продал част от активите си в земеделски земи. „Последните сделки на пазара показват, че чужденците повече продават отколкото купуват земеделски земи, като има търсене на комасирани и уедрени земеделски земи, които са голяма рядкост у нас”, каза още  председателят на БАСЗЗ. Освен това на първичния пазар от 50 млн. декара на субсидии подлежат само между 15 и 20% от земеделските земи. Друг проблем пред собствениците на земеделски земи е липсата на обезщетения при щети.  Стайков припомни  че съгласно законодателството подобни обезщетения получават собствениците и ползвателите на земеделски земи само при наличие на 100% щети, което се случва много рядко, но при 50-60% претърпени щети, каквато е масовата практика, не са предвидени такива.

От асоциацията на собствениците на земеделски земи препоръчват създаване на изцяло ново законодателство  в сферата на поземлените отношения, управлението и комасирането на земеделските земи и изграждането на напоителната система и отводняването , създаване на дългосрочна стратегия за сектора и национална поземлена банка. От БАССЗ декларираха, че ще започнат работа заедно с останалите големи национално представителни  организации за създаване на земеделска kamara , която ще позволи по-лесно да бъдат защитавани интересите на земеделските производители и провеждането на  една наистина обща земеделска политика.

През 2018 година пазарът на земеделска земя у нас е останал стабилен с ръст в цените и рентите на земеделските земи от около 5%. Това стана ясно по време на семинар на Българската асоциация  на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) в Боровец. „За разлика от първите години след присъединяването на страната ни към ЕС, сега при търсенето на земеделска земя се наблюдава тенденцията за по-голям подбор, ориентиран към качествените  и обработваеми земеделски земи. „Наличието на по-голям подбор води до по-малко сделки. Там където има необработваема земя, тя просто не се заплаща”, коментира  пред журналистите председателят на асоциацията на собствениците на земеделски земи в България Стайко Стайков. И през 2018 година с най-висока цена на земеделските земи е бил регионът на Добрич, като цените се движат към момента между 2000 и 2700 лева за декар. Пазарът  там се характеризира с липса на търсене и предлагане, и запазване на високите нива на рентите.  Той е следван от Силистра с цени между 1 600 и 2000  лева на декар.  Най-ниски продължават да са цените в Хасковско (между 600 и 800 лева за декар)  и Карловско ( между 300 и 500 лева за декар) , регионите с най-разпокъсана земеделска земя, като в региона на Кърджали и Свищов дори няма интерес за сделки за покупка на земя.

Покупна цена на земеделските земи в България по региони по данни на БАССЗ (лв./дка.)

Най-високите ренти продължават да се плащат в региона на Добрич- между 80 и 120 лева на декар, следван от Силистра-70-75 лева на декар. Най-ниска рента се плаща отново в регионите с най-раздробени парцели на  Южна България, като най-малко до 45 лева на декар получават собствениците на земеделски земи в Свиленградско, където там има парцели между 0,5 и 5 декара. Малко по-високи са рентните плащания в Димитровградско- до 50 лева на декар.

Най-високите ренти продължават да се плащат в региона на Добрич- между 80 и 120 лева на декар, следван от Силистра-70-75 лева на декар. Най-ниска рента се плаща отново в регионите с най-раздробени парцели на  Южна България, като най-малко до 45 лева на декар получават собствениците на земеделски земи в Свиленградско, където там има парцели между 0,5 и 5 декара. Малко по-високи са рентните плащания в Димитровградско- до 50 лева на декар.

Арендна цена лв./дка. По райони за 2018 г. по данни на БАСЗЗ

Цените на земята през следващите няколко години ще нарастват средно с между 4 и 5% прогнозира по време на форум посветен на състоянието на пазара за земеделска земя и  ОСП след 2020 година председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Стайко Стайков. Като цяло според прогнозите му обаче не се очакват резки повишения на цените, които да  доведат до стрес на пазара, а в някои планински и полупланински райони дори може да се стигне до задържане и спад на ценовите нива..

Основната причина за това са  нерешените проблеми с напояването и липсата на комасация, заради които  липсват големи инвеститори на пазара. Още повече не е ясно кога ще бъдат решени тези проблеми. Освен това неяснота поражда и новата на  ОСП и дали ще се запази нивото на СЕПП.

„Цената на земята е обвързана с редица фактори като  климата, размера на парцелите, качеството на напояването, плащането на наеми и дългосрочните договори. По-голяма част от земята в Северна и Южна България излиза с дългосрочни договори и при по-ниска рента няма как да се дадат високи цени, защото цената е обвързана и с рентата”, поясни Стайков.

Според него в близко бъдеще има капацитет за разработването на още 5-10 млн. декара земи.”Това са земи, които в миналото са били обработваеми, но в момента са захрастени с некачествена гора и няма никаква стопанска стойност”, каза Стайко Стайков.  Ето защо по- голяма  от собствениците инвестират вече в специализирана техника за обработката и вкарването на тези земи в специализирания слой. Собствениците на земеделски земи очакват след 2020 година да стартират  нови мерки за почистване на тези необработваеми земи.

ОТ БАСЗЗ изразиха известно несъгласие с данните на статистиката, като според техни оценки земята е поскъпнала през 2017 година с до 4%. От асоциацията  например оцениха като нереални  средни цени от 2032 лева за декар в Добричко, при положение че от асоциацията сключват договори на ценови нива от 1 500-1500 лева за декар. Обяснението за подобно изкривяване на цените според Стайков се крие в това, че в последната година е имало редица сделки, които са минавали  на данъчна оценка, докато в момента се минава все повече към реална пазарна цена на земята защото арендаторите ползват допълнителен финансов ресурс от институциите и те трябва да докажат реалната цена.

Най-скъпите земи са в Силистренско и Добричко, като средните цени са между 1500 и 1600 лева за Добрич и между 1200 и 1500 за Силистра, като сделките стават на нива от 1 600 лева за декар, като няма предлагане и основно се предлагат трудни сделки. Средната рента за региона се движи между 80 и 90 лева за декар. Най-ниски са цените в Кърджали- между 300 и 500 лева за декар , където земите се въртят между родовете и почти няма реална търговия.

По данни на асоциацията най-високата рента се изплаща в Силистра и Добрич, а най-ниската около 18 лева е в Габрово, където земята е с планински характер.

Нерешените с десетилетия проблеми около окрупняването на земеделските земи и  напояването ще продължат да оказват влияние на пазара на земи у нас считат експертите от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Най-голяма тревога според тях у земеделските производители поражда липсата на предвидимост и несигурността както по отношение на новата ОСП, така и по отношение на това, какво се прави за решаването на тези и други наболели проблеми. Според Анатоли Георгиев пред родното земеделие стоят нерешени два кардинални проблема-свързани  с разпокъсаносттта на земята и напояването.

„България е рекордьор в негативната европейска класация по  разпокъсаност със среден размер на парцелите от 0,6 хектара”, заяви той по време на форум посветен на състоянието на пазара на земя и ОСП след 2020 година , като решаването им е взаимно свързано.

„Чудесни са иновациите и обученията и в тях няма нищо лошо, но в пирамидалната структура на Западна Европа те са на върха и са сложени за да я контролират”, коментира  Кирил Стоянов експерт по комасация, според който Програмата за развитие на селските райони у нас през последните два периода се е провалила във инвестициите в напояване и в земята и по-точно в нейното окрупняване и изграждане на цялостната инфраструктура от селскостопански пътища и борбата с ерозията

„Устойчивото земеделие и фермерството в облака чрез ползването на  Big Data не са любими теми само на технократите в  Брюксел, но и на фермерската общност”, каза и  Галя Пейчева, зам. председател на БАСЗЗ.

Според нея обаче основният проблем пред българското земеделие в момента е липсата на сигурност в светлината на водените дискусии около бъдещето на ОСП и съдбата на директните плащания. „Несигурността създава впечатлението, че европейското земеделие е дисфункционално, че е на ръба на голяма промяна”, смята тя. Посланието по думите и което чува фермерската общност у нас е, че секторът е неефективен, има нужда от промени и струва прекалено скъпо на данъкоплатците. Подобно виждане трябва да се промени защото само така могат да се привлекат млади хора. За да се спре тенденцията за обезлюдяване на селата, трябва да се подобри драматично инфраструктурата и социалните условия в селските райони. Сред основните проблеми на бранша е невъзможността за компенсиране на миграцията на работна ръка.

По отношение плановете на Брюксел да даде известна самостоятелност на отделните страни членки по прилагане на ОСП, Пейчева коментира: „„Мисля че това е двуостър меч, защото ще получим гъвкавост и автономност, но ако не можем да отговорим на условията и изискванията, санкциите са големи. И в Европа и у нас има нагласа, че сегашната система на зелените плащания не се прилага добре, и може би това е причината да се даде известна самостоятелност по отношение точно на тях”.

Предстоящото намаляване на парите за субсидии по ОСП с между 12 и 14 млрд. евро по последни оценки заради Брекзит, ще доведе до пасив за българските фермери от 50-60 млн. евро годишно, смята Анатоли Георгиев, зампредседател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ). „Въпреки постигнатото съгласие за увеличаване на вноските на отделните страни членки, ще има около 7% намаляване на бюджета по програмата”, заяви той по време на форум посветен на състоянието на пазара на земеделска земя и ОСП след 2020 година.  Очаква се след 2020 година по думите му общата сума на годишния бюджет за земеделие в ЕС да бъде намалена на 55-56 млрд. евро при около 60 млрд. евро в момента , което ще означава, че фермерите у нас ще получават с между 50 и 100 млн. евро по-малко субсидии.  Според него от ключово значение за всички в земеделския сектор е, как ще бъде прекроена ОСП на национално равнище, така че да бъдат решени всички сериозни и наболели проблеми и да се постигнат националните цели в отрасъла, които да са в унисон с тези на ОСП. Това ще предполага вземане на тежки соломонови решения от страна на политиците.

„Еволюцията в ОСП ще се осъществи на две нива  с известно редуциране на директните плащания заради посочените бюджетни съображения или възможността за получаване на директна подкрепа в оптимален размер, обвързана с допълнителни изисквания към фермерите, като екологичните такива ще бъдат допълнени с изисквания от социален и икономически характер”, каза Георгиев. По думите му основните предизвикателства пред сектора са заложени във втория стълб на ОСП, там където са инвестиционните мерки. ”Неизвестните за нас са много повече по отношение на втория стълб на ОСП, и очакванията са, че голяма част от инвестиционните  мерки ще бъдат заместени от т.нар. финансови инструменти”, поясни той. Това според  него би означавало, че повечето от частните инвестиционни мерки в селските райони след 2020 година няма да могат  да се ползват с една безввъзмесдна помощ, а ще се пренасочат към различни финансови инструменти като кредити и гаранционни фондове, при които бенефициентът ще се наложи да връща финансовата помощ при по-благоприятни нива на лихвите в сравнение с традиционните банкови кредити.

„Това ще наложи промяна на финансовата и инвестиционна  култура на земеделските производители, и те ще трябва да разчитат на собствен капитал и ще бъдат принудени да се сдружават за съвместни инвестиции с индивидуален принос и споделен риск”, смята Анатоли Георгиев.

При прекрояването на ОСП според него е важно какви ще са нашите приоритети. Трудно е по думите му да се твърди, че предизвикателствата пред нас и останалите държави в земеделието са еднакви, въпреки че всички са част от едно и също семейство. Той даде пример с холандските фермери. „Ако за холандските фермери  основен проблем е ерозията на почвата и почвеното плодородие поради десетилетия на урбанизирано земеделие, то у нас този проблем все още не е приоритетен за сметка на трагичното състояние на земеделската инфраструктура в това число напояване, отводнителни системи и полски пътища”. Според него нерешени вече над две десетилетия остават два основни структурни проблема в земеделието- разпокъсаността на земеделската собственост и напояването. „Основните нужди за нас към които трябва да се насочат средства са свързани с окрупняването на земеделските земи и развитието и изграждането на хидромелиоративна инфраструктура”, каза още той.