Тагове

Потребителите са разтревожени заради евентуално съдържание на токсични вещества в добавката

Британски потребители заплашиха с бойкот продукцията на датско-шведския млекопреработвателен гигант Arla заради нова хранителна добавка във фуражите на животните, за която е установено, че може да намали емисиите на метан при млечните крави с до 30%, съобщава „Ройтерс“.

Според тях добавката произведена от нидерландската компания DSM-Firmenich, съдържа токсични вещества, които са вредни за кравите и фермерите, и чиито следи остават в млякото.

В отговор на твърденията от млекопреработвателния гигант излязоха със специално изявление, в което опровергаха тези твърдения и заявиха, че въпросната хранителна добавка е безопасна, което е било установено с щателни тестове. От Arla твърдят, че добавката е одобрена както от европейските, така и от британските и американски органи за безопасност на храните. Оттам също опровергават информацията, че разработката е свързана с името на Бил Гейтс, инвестирал в проект на друга компания за разработка на подобна хранителна добавка наречена – „Румин 8“.

Междувременно в социалните мрежи се разпространяват съобщения, че продуктите на компанията са свързани с проект на Бил Гейтс и се съветват потребителите да ги избягват и да купуват само местна продукция.

ООН призовава за прилагане на иновации за съкращаване емисиите от метан

С цел намаляване на емисиите от метан,, от ООН излязоха с призив за насърчаване на разработките на подобни хранителни добавки за фуражи, чието използване може да намали емисиите от метан в животновъдния сектор с 20% годишно. По данни на експертите от 90-те години насам глобалното производство на метанови емисии е нараснало с 25%.

Според Джералдин Мачет, бивш съизпълнителен директор на компанията производител, подетата срещу нея кампания може да попречи на производителите на месо и мляко да въведат подобни добавки.

Според „Ройтерс“ производството на метанови емисии в хранителната индустрия остава „бяло петно“, защото ако 82% от най-големите производители на протеини в света са решили да направят данните си за производството на Co2 емисии публични, едва 5% от тях са решили да публикуват данни и за производството на емисии от метан, три от които са установили конкретни цели за редукция на произвежданите количества.

През 2023 година някои от най-големите компании производители на млечни продукти като „Нестле“, „Лакталис“ и др. влязоха в специален алианс, като обявиха, че ще декларират какви количества метанови емисии произвеждат годишно. Този съюз обаче не ги задължава да предприемат конкретни мерки за намаляване на вредните метанови емисии.

Новият собственик на винарната ще може да реализира и проект за луксозен уелнес център

Семейство Вестей, смятано за втората по богатство аристократична фамилия след британското кралско семейство обяви за продажба своята австралийска изба, която се оценява на близо 20 млн. долара, информира htommercial.com.. Находящата се в Аделаида винарна The Lane е сред най-реномираните на Зеления континент.
Причината за раздяла на аристократите с австралийският им бизнес е преструктуриране на имуществото на фамилията, което е в процес на онаследяване се казва в информацията. Винарната е собственост на семейството от 2011 година.

Друг любопитен факт от историята на семейство Вестей , чието състояние се оценява на около 1 млрд. долара е,че в близкото минало то е било най-крупният търговец на месо в света. Фамилията е близка с британското кралско семейство, като покойната лейди Вестей е кръстница на принц Хари.

Представители на фамилията участват в редица благотворителни кампании на кралското семейство като например в благотворителни срещи по поло в помощ на Британската фондация за спорт на хора в инвалидни колички.

Годишно The Lane продава около 50 хил. бутилки вино, като разполага с над 58 хектара лозя и изба съхраняваща 600 тона вина от премиум клас. В инвестиционните планове на винарната се включват изграждането на луксозна вила и уелнес център на стойност 10 млн. долара, който трябва да включи 20 вили и спа съоражения.

Макове и виолетки помагат за увеличаване на биоразнообразието и намаляване на вредителите по естествен път

В семейната винарна „Роуз Черити Естейт“ във Великобритания отглеждат пилета с помощта на които се опитват да заменят използваните пестициди и торове, съобщава hampshirechronicle.co.uk. Освен чрез отглеждането на пилета, собственикът на винарната Томас Уилкинсън залага и на отглеждането на диви цветя. Освен без пестициди, гроздетето в семейната винарна се отглежда и без използване на тежки машини.

Всъщност 2500-те бутилки британско вино, които той произвежда годишно, се произвеждат изключително ръчно от Томас, с помощта на съпругата му и двамата му сина тийнейджъри.

Всичко това не е само за да спестим време – Томас казва, че качеството на лозята е от полза като резултат, което означава по-добро вино.

Освен че работи усилено, Томас също е зает да мисли за начини да се възползва от съвременните научни познания за това как гроздето реагира на определени климатични условия.

Rose Charity е първото лозе в Обединеното кралство, което засажда Calardis Blanc (бяло) и една от първите британски винарни , които отглеждат Pinotin (червено).

Тези лозя са хибридни сортове от разсадник в Германия, които пасват перфектно на местния климат и почвените условия..

Това означава по-малко пръскане или други нежелани интервенции и по-добър вкус на виното, особено след като лозите се поддържат ръчно. За да илюстрираме това, едно лозе обикновено очаква до 5% от новозасадените лозя да се провалят.

Докато други лозя в Обединеното кралство пръскат фунгициди, инсектициди, хербициди и пестициди до 16 пъти на сезон, избраните от Rose Charity Estate хибридни лози няма да бъдат пръскани изобщо тази година.

Вместо това Томас използва пилета, за да намали броя на вредителите.

Между всеки ред лози растат диви цветя (включително волски маргаритки, полски макове, червени кемпиони и около 30 други сорта).

Това вече води до подобрения в биоразнообразието, като например видимо увеличение на броя на пчелите и други насекоми, което също помага при управлението на вредителите.

Новите бутилки ще са пет пъти по-леки от стъклените

Германската верига Aldi пуска първото си вино собствено производство в… хартиени бутилки, съобщава winetitles.com.au. За производството на бутилки е използван 94% рециклиран картон, като те ще са пет пъти по-леки от стъклените бутилки.

Марките Cambalala South African Shiraz и Cambalala South African Sauvignon Blanc ще са налични в регалите на веригата в Обединеното кралство на 18 март, като пускането им съвпада с отбелязването на Световния ден на рециклирането.

Очакванията са със замяна на стъклените бутилки с хартиени , търговецът да генерира по-малко въглеродни емисии еквавилентни на 5 обиколки и половина на земята.

Клиентите се стремят  с малки стъпки да повишат отговорността си и своята устойчивост , с което да допринесат за опазването на планетата ни“, заяви Джулиан Ашфийлд, директор продажби в британския клон на веригата.

Веригата разработила идеята за хартиена винена бутилка съвместно с британската компания Frugalpac базирана в Ипсуич, която е специализирана в производството на устойчиви опаковки.

„Нашата амбиция винаги е била да дадем на повече хора възможността да се насладят на нашите хартиени  бутилки, като им даваме по-екологичен избор“, каза изпълнителният директор на компанията Малкъм Уот.

Frugalpac има за цел да декарбонизира глобалната индустрия за напитки, като продава своите машини за сглобяване на бутилки Frugal („FBAM-1“) в местни региони за производство на вино. Всяка машина е с капацитет на производство от 2,1 млн. бутиллки годишно, и дава възможност на винопроизводители и търговци да увеличат стойността на продуктите и услугите си.

Чрез установяването на местни „производствени центрове“, Frugalpac се надява да намали още повече въглеродните емисии чрез намален транспорт и използване на местни материали.

Обхваналата Великобритания епидемия от птичи грип е причината, от 7 ноември правителството да въведе обща забрана за птицевъдите отглеждащи птици в закрити помещения да ги изкарват навън съобщава БТА, позовавайки се на „Ройтерс“. В информацията се уточнява, че забраната ще важи и за домашните птици. Досега ограничителни мерки срещу разпространението на птичия грип бяха наложени само в източните части на страната.

Отглеждащите птици също ще трябва да следват строги мерки за биосигурност, включително дезинфекция на облекло, обувки, оборудване и превозни средства и водене на записи за смъртността.

„Тази година сме изправени пред най-голямото някога огнище на птичи грип и виждаме бърза ескалация на броя на случаите в търговските ферми и при птиците в задните дворове в Англия“, коментира главният ветеринарен директор на Обединеното кралство Кристин Мидълмис.

Според нея рискът отглежданите птици да бъдат изложени на болест е достигнал точка, в която сега е необходимо всички птици да бъдат затворени до второ нареждане.

В същото изявление Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство заяви, че продължава да смята, че рискът за общественото здраве от вируса е много нисък.

Хранително-вкусовата индустрия на Острова алармира за евентуален недостиг на въглероден диоксид след като високите цени на енергията принудиха голям местен производител да спре работа, информира БТА, позовавайки се на „Ройтерс“. „СиЕф Фертълайзърс Ю Кей“ (CF Fertilizers UK) взе решение временно да спре производството на амоняк в своя завод в Билингам, който произвежда въглероден диоксид като страничен продукт, използван за добавяне на газ в бирата и зашеметяване на домашни птици и прасета преди клане. Причината са високите цени на природния газ и въглеродните емисии.

Ръководител на асоциацията на пъбовете каза, че решението „не би могло да бъде по-лошо“, като се имат предвид и другите проблеми по веригите за доставки.

„Това решение поражда сериозни опасения за устойчивото снабдяване с въглероден диоксид за пивоварната и кръчмарската индустрии“, заяви Ема МакКларкин, главен изпълнителен директор на Британската асоциация на пивоварите и пъбовете. Тя добави, че гарантираното снабдяване е от съществено значение за дейността на пъбовете и пивоварните.

Президентът на Националния фермерски съюз Минет Батърс каза, че наблюдава въздействието на този ход както върху производството на торове, в които амонякът е ключова съставка, така и върху въглероден диоксид . Според нея това решение е „изключително тревожно и е знак за натиска, на който са подложени пазарите на торове и енергия“.

Високите цени на енергията, интензивно покачващи се от нахлуването на Русия в Украйна насам, оказват влияние върху производството на амоняк в световен мащаб, а миналия месец италиански компании за напитки предупредиха за недостиг на въглероден диоксид, след като някои производители намалиха производството.

Норвежката „Яра интернешънъл“ (Yara International), един от най-големите производители на торове в света, заяви днес, че допълнително ограничава производството на амоняк в Европа поради растящите цени на газа, докато германската БАСФ (BASF) обмисля допълнителни съкращения.

Миналата година индустрията във Великобритания сключи сделка, за да гарантира, че предприятията имат устойчиво снабдяване с въглероден диоксид, след като „СиЕф Фертълайзърс“ затвори двата си основни завода, които произвеждаха 60 процента от необходимия газ на страната по това време.

„От миналата есен устойчивостта на пазара на въглероден диоксид се подобри с допълнителен внос, допълнително производство от съществуващи вътрешни източници и по-добри запаси“, коментира говорител на британското правителство. Той добави, че докато правителството продължава да проучва възможностите за подобряване устойчивостта на пазара в дългосрочен план, от съществено значение е индустрията да действа в интерес на обществеността и бизнеса, за да направи всичко възможно да отговори на търс

Съвсем скоро само след седмица в търговската мрежа на Острова се очаква да се появи мляко от картофи, информира UkrAgroConsult. Продуктът е разработен от изследователи от Швеция. Според автора на разработката Ева Торнберг идеята за създаването на продукта се родила по време на работата и с компания производител на картофено брашно. По думите и белтъчният състав на картофеното брашно е много близък по състав до яйцата и млякото.

„В картофеното мляко се съдържа и рапично масло, което има 10% омега три мазнини. Сред другите съставки са още белтък от грах, вода цикория, фруктоза и захароза, а картофения белтък не съдържа алергени“, казва тя. Полезността на омега три мазнините е ,че те отстраняват вредните последици от лошите мазнини и неутрализират произвежданите от тях продукти при окисляването им в човешкото тяло.

Другото предимство на картофите спрямо култури като овеса например са и по-високите средни добиви – между 40 и 60 тона/ ха. спрямо 4 тона от хектар. Вкусът му се определя по-скоро като неутрален с аромат на картофи.

Фермерите в Англия и Уелс вече се дистанцират от централизираните вериги за доставки, които според тях имат сравнително малко влияние върху цените, ограничена връзка с потребителите и не им носят достатъчно приходи, които да компенсират поети ангажименти относно подобряването на климата. Това информира arc2020.eu основавайки се на ново изследване сред 500 земеделски производители, извършено от алианса Sustain. Докладът изследва резултатите от проучване сред 500 фермери в Англия и Уелс, с препоръки как могат да бъдат създадени по-добри системи в полза на фермерите, околната среда и обществеността.

Според изследването само 5% от анкетираните фермери искат да продават на супермаркети. За разлика от тях, 80% биха искали да продават на хранителни центрове, под формата на храна за вкъщи, независими търговци на дребно и други -местни пазари.

Местни вериги за доставки – бариери и сътрудничество

За 75% от участвалите в проучването локалните вериги на доставки биха били по-полезни когато става дума за определянето на по-справедливи цени, за 30% от тях тези вериги биха допринесли за повече при изпълнение на целите за климата, а за 42% биха допринесли за повишаване на устойчивостта на бизнеса. Най-големите предизвикателства за земеделските производители пред намирането на нови пазари бяха определени: достъпът до достъпно финансиране (48%), ограниченото време и ноу-хау, когато става въпрос за маркетинг и пазарни проучвания (44%), и липсата на местна инфраструктура като мелници и кланици (28%) .

Предвид трудностите пред търговията на дребно 55% от фермерите са изявили желание да са част от земеделски кооперативи, а 25% са заявили че възнамерявт в близко бъдеще да се присъединят към такива. В своя доклад от Sustain посочват някои примери на земеделски производители, които успешно са развили и разработили нови по-добри и по-справедливи веригиза доставки.

Чрез премахване на бариерите и предоставяне на целева подкрепа, като капиталови безвъзмездни средства за добавяне на стойност и инфраструктура на веригата за доставки, правителството на Обединеното кралство и други заинтересовани страни биха могли да започнат трансформация в състава на веригите за доставки на селскостопански храни в страната. Това би могло да доведе до всякакви положителни резултати за климата, природата, здравето, продоволствената сигурност и по-силна хранителна култура.

„Бихме искали да видим цялата ни продукция да се продава на местни потребители, които биха могли да оценят по-добре нейния произход и характер“, заяви земеделски производител, участвал в проучването. И добавя: „ Нуждаем се от инвестиции, планиране и по-широки съвети и подкрепа, за да получим изцяло нова по-кратка, по-добра и по-отзивчива верига за доставки и свързаната инфраструктура. Това трябва да гарантира, че фермерите и производителите могат да оцелеят, да процъфтяват и да направят промените в производството на агроекологични храни, от които отчаяно се нуждаем.“

Sustain предлага правителството да работи с местните власти и други заинтеесовани страни , за да създаде план за действие за растеж и да осигури механизъм за финансиране за постигане на целите и действията, като работи в сътрудничество с местните заинтересовани страни, предоставяйки бизнес съвети и рамка на политиката за планиране за създаване на работеща среда за изпълнение .

Проучването е проведено от независим изследовател на селскостопанския пазар, Agrismart, който интервюира 500 фермери от цяла Англия и Уелс.

Недостигът на колячи заедно с останалите трудности като дефицита на горива е накарало повечето представители на британската месопреработвателна индустрия да аутсорсне на ЕС клането на животните, информира topagrar.com. Преработката и опаковката на месните изделия за сега продължава да се извършва на Острова. За да избегне например задръстването на стопанствата с предвидени за клане но не отишли в кланиците свине, през октомври британското правителство разреши издаването на специални работни визи за 800 колячи от Австралия със срок на действие от шест месеца. Според бранша макар че това е глъдка въздух за тях няма да разреши проблема с недостига на кадри, защото по оценки на британския браншови съюз на месопреработвателите, на Острова се нуждаят между 10 и 12 хил. колячи.

Притиснати от недостига на шофьори след излизането на Острова от ЕС, британските супермаркети се принудиха да доставят вино с влакове, за да осигурят достатъчни количества за потребителите преди коледните празници, информира специализираната платформа thedrinksbusiness.com. Така наречените „винени влакове“ тръгнаха в края на миналата седмица и ще продължат да доставят вина за британската търговска мрежа до Коледа.

По информация на вестник „Мирър“ до Коледа се очаква чрез тях да бъда доставени близо 4,5 млн. бутилки вино, защото жп.мрежата на страната осигурява допълнителен капацитет. Първият влак с вино замина за Нортхемпшър на 7 ноември, като се казва, че той ще пътува всеки ден от Лондон до 19 декември с амбицията по този начин да се компенсира очаквания по празниците недостиг на вино в магазините.

Още през септември виненият гигант Accolade, собственик на Hardys и една от най-големите винени компании в света, предупреди, че недостигът на външен персонал – главно шофьори на камиони – може да доведе до недостиг на вино за Коледа и до увеличение на цените. Освен това в медиите се появиха и и множество съобщения за клиенти, участващи в коледни панически покупки, без съмнение след безбройните истории, циркулиращи за потенциален недостиг на продукти около празничния сезон.

Представител на търговеца на дребно Marks & Spencer заяви миналата седмица, че е видял клиентите да пазаруват по-рано от обикновено, въпреки че има и предположения, че потребителите искат да увеличат коледните си тържества тази година, поради пропуснатият празничен сезон миналата година на фона на несигурността от блокирането наложено от пандемията.

Във времената след излизането на Великобритания от ЕС, ситуацията за фермерите на Острова изглежда различна от очакванията пише в обширен репортаж за arc2020.eu Мариане Ландцетел. Причината за това ще е различното ниво на подпомагане на фермерите. Докато тези от Шотландия, Северна Ирланди и Уелс ще запазят плащанията си, то не така стоят нещата със земеделските производители от Англия, които едва сега започват да усещат липсата на европейските плащания на площ. Според проучване на специализираното издание Farmers Weekly 95% от британските фермери получават годишни плащания на площ. За малко под 50 % от земеделските производители тези плащания достигат до 30 хил.. лири , докато за големите стопанства те са значително по-високи, тъй като както е известно плащането е обвързано с размера на обработваемите площи.

След напускането на Великобритания на Общността, това плащане аналогично на нашия СЕПП постепенно ще отпадне за фермерите в Англия. Последното подобно плащане ще се направи през 2027 година. Плащанията на хектар ще бъдат заменени с подпомагане по специална схема за стимулиране на устойчивото земеделие. Към момента обаче не е ясно какви пари ще получават фермерите по тази схема, тъй като пробното и прилагане започна през тази година а повсеместното и използване е предвидено за средата на 2022 година. Това което е сигурно за момента е, че средствата по тази схема ще покриват на 1/3 от субсидиите, получавани от фермерите под формата на годишни плащания на хектар в рамките на ЕС.

Над 75%  от британските фермери не знаят как ще оцелеят без плащанията на хектар

Според проучването на Farmers Weekly за ¾ от фермерите не е ясно как ще се развие бизнесът им без плащаният на хектар. За 53% от участвалите в допитването би било трудно да компенсират тези плащания, а 26% са отговорили че не са сигурни дали въобще могат да компенсират отсъствието на европейско подпомагане.

За да минимизират загубите в пост Brexit времената фермери като Тим Мей, чието стопанство обработва 2 500 акра земеделски земи ще разчитат чрез коопериране с други фермери да увеличат печалбите и да намалят рисковете. Той се е кооперирал вече с двама по-млади фермери. Единия от тях Бен Рейнолдс отглежда във фермата на Мей 600 кокошки, а другият Оливер Чеджи отлежда 480 говеда кръстоска между новозеландско фризийско говедо и „Джърси“ и е изградил доилна зала. Тим Мей предоставя пасища на своите колеги. Печалбите се разпределят според сключеното споразумение.

Освен това той е преобразувал няколко изоставени селскостопански постройки в търговски площи с обща площ от 100 хил. кв. фута (1 кв. м = 10,763 кв.. фута бел.ред.). В тях сега се помещават петдесет различни бизнеса, а списъкът с компании желаещи да наемат търговски площи расте. 35-те места за настаняване в рамките на стопанството му са ремонтирани

Семейството на Андрю Тейлър от Бамбъри в Оксфордшър -трето поколение фермери пък отглежда освен около 500 овце, стадо с до 70 месодайни говеда и около 200 кокошки на свободно отглеждане, от които произвеждат яйца. Всяка седмица Андрю снабдява редовни местни клиенти в близките села. Тези които остават се продават на портата на фермата, където всеки може да остави колкото прецени или се доставят в местен фермерски магазин. Семейство Тейлър отглежда пшеница и ечемик, от които 1/3 са необходими за нуждите на фермата. Останалото се продава. Синът му Джеймс отглежда пчели и произвежда мед. В началото на тази година семейство Тейлър за пръв път предложи на клиентите си директна продажба на телешко месо в разфасовки от по 10 килограма.

Съпругата на Андрю Маргарет управлява хотелската част към фермата, грижи се за гостите и се занимава с градината. Преди пандемията те са имали по 25 организирани посещения от училища като част от инициативата „Грижа за фермата“ и веднъж седмично са провеждали срещи на специализирания фермерски клуб.

Te  вече участват в схеми за управление на околната среда, за тях Инициативата за устойчиво земеделие ще замени съществуващите схеми, без да добави нови опции. Фермерският бизнес предлага голямо разнообразие. Всяко ново начинание ще изисква разрешение на наемодателя, пари и допълнителен труд. Това изключва много опции като изграждането на по-голяма плевня за повече говеда или въвеждане на по-ефективно управление на овцете.

От една страна агненето на овцете според сина му Джеймс може да се прави извън обора, но ще е трудно тъй като ще трябва да се направят пешеходни пътеки през пасищата и потенциално би довело до по-големи загуби. От друга страна разширяването на поголовието от говеда е немислимо поради недостига на пасища и липсата на достатъчно капацитет за производство на фуражи. Директните продажби на телешко месо тръгнаха добре, но са свързани с допълнителен маркетинг, управление на уебсайт, въвеждане на опаковки , за което семейството не разполага с достатъчно време.

„Преминаването към биоземеделие би довело до отказ от използването на торове и пестициди, а фермата ще може да продава по-висококачествено месо на по-високи цени. То обаче не е опция, тъй като доходът ни ще падне по време на тригодишния преходен период и не е ясно дали ще можем да плащаме за наетите земи“, споделя Джеймс.

Загубата на основното плащане на хектар ще удари много фермерски семейства дори по-тежко от семейство Тейлър. Такива например са планинските ферми без обработваема земя или отдалечени ферми с малък шанс за диверсификация в туризъм или без директни продажби на месо. Не трябва да се пропускат и фермите, за които директните плащания от ЕС представляват 80-95% от дохода на фермата.

„Програмата от мерки, които трябва да заменят европейските директни плащания след Brexit не би могла да компенсира достатъчно британските фермери.Ето защо Sustainable Food Trust въведе концепцията True Cost Accounting, която е метод за оценка на истинските разходи и ползи от различните системи за производство на храни – за околната среда, за рентабилността на фермите, за храната, за нашето здраве. Истинското отчитане на разходите би показало истинската стойност на малките и средните разнообразни семейни ферми, които понастоящем имат малък шанс да се конкурират със субсидираното промишлено земеделие. Но докато такава промяна не се случи реално, категоричните предупреждения на икономистите, че една трета от всички ферми може да излязат от бизнеса поради Brexit, може да се окажат верни“, пише в заключение Мариане Ландцет.

Брюксел призова Лондон да обмисли сключването на споразумение за селскостопанската продукция и храните подобно на това, което е сключено със Швейцария, информира euractiv.bg. Целта е да бъде сложен край на скандалите при вноса на колбаси и други храни между Северна Ирландия и Великобритания след излизането на последната от съюза. Напрежението между страните нарасна заради търговските договорености за Северна Ирландия, особено за охладено месо, тъй като отворената граница на провинцията с членката на ЕС Ирландия е единствената сухопътна граница на Великобритания с блока и неговия широк единен пазар.

“За да изградим доверие един към друг, първо трябва да работим заедно и да се въздържаме от изненади“, каза преговарящият по темата заместник председател на ЕК Марош Шефчович , като се позова на едностранното удължаване на гратисните периоди на Великобритания за някои вносни храни в Северна Ирландия.

В отговор бяхме принудени да стартираме процедура за нарушение (съдебен иск). Без задоволителни стъпки от страна на Обединеното кралство за коригиране на тези мерки няма да имаме друг избор, освен да засилим съдебното производство“, добави още преговарящият от страна на Брюксел.

Зa дa cмeĸчи нeгaтивнитe въздeйcтвия от Брекзит и пандемията, Beлиĸoбpитaния oтлoжи cтapтa нa пpoвepĸитe зa внoc нa xpaни дo 1 aпpил, a нa вcичĸи ocтaнaли cтoĸи дo юли. По-късно бе решено да бъдaт зaбaвeни c oщe шecт мeceцa. Toвa oзнaчaвa, чe Лондон щe зaпoчнe дa изиcĸвa oт фиpмитe дa пpeдocтaвят митничecĸи дeĸлapaции зa вcяĸaĸъв внoc oт 1 янyapи 2022 г.

Според Лондон важна част от Брекзит не е обвързана с правилата на ЕС и призова Брюксел да бъде по-малко бюрократичен и по-гъвкав при намирането на решения.“Едва ли забраната за движение на британски колбаси ще навреди за запазването на единния пазар“, коментира британският посланик в ЕС Линдзи Епълби. “Проблемите са много по-тежки от тези, за които Комисията в момента говори и иска решения.“, допълни тя.

Според Шефчович по-дългосрочно решение за избягване на санитарни проверки за селскостопански хранителни продукти, вариращи от живи животни до прясно месо и растителни продукти, може да бъде в съответствие с споразумението, което ЕС има с Швейцария, което премахва почти всички физически проверки и въвежда динамичен регулаторен механизъм и създава обща ветеринарна зона.

Преговорите между Брюксел и Лондон за постигане на сделка в „последния час“ продължават, като не се виждат изгледи за пробив, а британците са все по-скептични, че ще излязат със сделка от ЕС, информира Reuters. Според дипломатически източници от Брюксел, до днес не се очаква да има пробив. Главният преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние  заяви вчера, че сделкатан остава възможна , но преговорите остават напрегнати. В същото време Майкъл Гоув призна пред депутатите от Британския парламент, че шансовете за споразумение вече са под 50%. По-рано позовавайки се на думите на Мишел Барние АФП не изключи възможна сделка до петък.

Както е известно двете страни преговарят от месеци за официална сделка по между им. Великобритания излезе от ЕС в края на януари, като до края на 2020 година беше определен преходен период. След 31 декември при условие, че не се постигне сделка, мнозина очакват в търговските отношения между Острова и Общността да настъпи истински хаос. Експерти очакват дефицит на редица продукти във Великобритания заради струпвания на товари по границите. Дори и да се постигне някакво споразумение е възможно да не остане време, то да бъде ратифицирано от двете страни за да влезе в сила. Говорител на британския премиер Борис Джонсън заяви, че се работи за преодоляване на различията.

Британският парламент одобри нов закон, който предвижда радикална промяна в субсидирането на фермерите след излизането на страната от ЕС, съобщава порталът arc2020.eu. За разлика от ОСП където се дава приоритет на фермерите с базисни плащания на площ, британските фермери ще получават в бъдеще плащания само при прилагане на екологични мерки, опазване на климата и биоразнообразието и др. . Предвижда се да има седемгодишен преходен период между старата и новата система на плащания. Целта нан новата система е да се засили ролята на агроекологията в земеделието, подкрепа на методи, като намаляване употребата на антибиотици и пестициди, и насърчаване на здравословното производство на плодове и зеленчуци. Предвиждат се също да се въведат регулации, които да гарантират въвеждането на лоялни търговски практикипо веригата на доставки на храни, какт и да се възстанови специалния борд за плащанията на селскостопанските работници с цел да се осигурят по-добри условия на труд и заплащане на земеделските работници. Все още не е ясно какъв ще е бюджетът за подпомагане на фермерите във Великобритания, като се очаква правителството да внесе повече яснота по този въпрос.

Кралската козевъдна асоциация е поискала с писмо от британското правителство отпускането на специална помощ на всички млекопроизводители, чийто бизнес е пострадал от кризата с коронавируса, а не само на говедовъдите. Това информира The Gairy News.

След въвеждане на карантината и ограниченията, целият сектор на производителите на млечни и месни продукти кози и овце се намира в колапс, твърдят от браншовата организация. Голяма част от фермерите са доставяли продукцията си на ресторанти, заведения и фермерски пазари, които бяха затворени след началото на кризата с коронавируса.

Друг аргумент за поисканата поддръжка е, че в този вид производство на мляко за разлика от кравето липсва толкова дълъг срок на трайност и гъвкавост на цените, и това намалява възможностите на производителите да устоят на сътресенията на пазара. В резултат на това произведеното мляко се изхвърля, а поголовието от животни се съкращава. „За разлика от сектора на едрия рогат добитък, отглеждането на дребни преживни животни се отличава със своята специфичност“, заяви заместник председателят на кралската асоциация Ди Уелдж. „Във Великобритания няма спот цени (т.е. фиксирани цени бел. ред.) на този вид мляко, ето защо е много важно да се управляват обемите на производство за да се запази стабилността на пазара. Другият вариант е да се изхвърля готовата продукция“, добави тя.

Негативно влияние върху сектора оказва и промяната на потребителските нагласи във връзка с кризата, защото повечето клиенти вече се отказват от по-скъпите премиум продукти от козе мляко, предпочитайки продуктите от краве мляко. Уелдж не изключва тази тенденция да продължи и в бъдеще, което ще забави възстановяването на пазара.

След началото на кризата се наблюдава и спад в цената на трупното козе месо, което преди налагане на ограничителните мерки се е продавало на премиум ресторантите за по 150-180 британски лири, сега цената е паднала под себестойността на произведената продукция от 60 британски лири.

Данните за производството на козе мляко на Острова показват, че в момента 14% или 8 хил. литра от седмичното производство биват изхвърляни, като производството спада с 20 хил. литра месечно заради бързото съкращение на поголовието от кози. „Надяваме се на незабавна финансова подкрепа от страна на правителството, и до септември да успеем да се избегне прекратяване на работата на фермерите“, добави още тя, изразявайки разочарованието, си, че козевъдите са били изключени от общата финансова подкрепа за млечния сектор.

Кризата с коронавируса постави пред огромни предизвикателства фермерите в цяла Европа. Затварянето на границите и блокирането на всякакво движение, попречи на редица работници от Източна Европа да достигнат до фермите и оранжериите на редица европейски страни. Видели се в чудо, някои браншови организации дори организираха чартъри за работници.

Сред страните с най-голям дефицит на сезонни работници в селското стопанство е и Великобритания. Правителството на страната е създало за целта специална безплатна платформа Find a job, която позволява на всички фермери и дребни стопани, бързо, лесно и най-вече без никакви административни бариери да заявят своите свободни работни места. Броят на регистрираните на платформата вече е над 1,6 млн. души, а от нея са се възползвали 144 хил. работодатели.

Тя позволява добавяне и на връзки към специализирани агенции за набиране на персонал. На платформата могат да се намерят отговори на всякакви въпроси-от това, дали кандидатите за сезонни работници трябва да притежават някакви умения, до това, дали могат да водят децата си във фермите, или да пристигат със собствена каравана или да се включват като доброволци в кампании по прибиране на реколтата. Работата която се предлага е на полето или в оранжерии за прибиране на реколтата от аспержи, лук, чушки или ягоди, както и пакетиране на готовата продукция. За всички желаещи да се включат като сезонни работници ще се организират обучения, като не се изисква предишен опит.

Фермите могат да предлагат свободни позиции и за трактористи, шофьори на мотокари и микробуси. Освен това всички работещи в сектора от производители през преработватели, доставчици и търговци на храни са определени от правителството като ключови работници. Всяка ферма сама определя времето за работа, като заплащането може да е на час или на количество прибрана продукция. Работниците могат да живеят във фермата, или да пътуват ежедневно в зависимост от обстоятелствата. Всички стопанства следват правителствените указания относно социалното дистанциране за работещите в сектора на селското стопанство.

Интересното е , че се позволява на семейства да живеят в каравани на територията на фермите, като ако някой се разболее от covid 19, ще се наложи изолацияна цялото семейство. На специалната платформа са публикувани и видеа рекламиращи работата във фермите.

Британски фермер е произвел рапично масло, което за пръв път в света е получило сертификат за въглеродно неутрален продукт информира UkrAgroConsult. “Винаги съм търсил начин да направя дейността на фермата си максимално устойчива, и затова видях смисъл в това, да предприема стъпки по сертифициране на стопанството си“, казва фермерът Дънкан Фармингтън. В продължение на 25 години той управлява стопанството си, използвайки щадящи почвата методи и минимизирайки употребата на енергия.

От 1987 година насам в стопанството си е засадил над 8000 дървета, а през 2018 година е инсталирал и слънчеви батерии, които в момента генерират 50% от потреблението на енергия в стопанството.

„Ще продължаваме да се стремим да намаляваме производството на вредни емисии и да повишаваме устойчивостта си чрез методите на агролесовъдството“, продължава той. Дънкан Фармингтън преработва и пластмасови отпадъци, които в противен случай биха били депонирани или изхвърляни в океана. „Бъдещето на планетата вълнува всички нас, и сега е времето да се прилагат различни методи за повишаване устойчивостта на земеделието ни“, смята още той.

В случай на Брекзит без сделка, доходите на фермерите може да се свият с до 1/5 и те да загубят 850 млн. паунда, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com базирайки се на данни на британската агенция Andersons Farm Business Consultants.  В специално изследване бизнес анализаторите твърдят, че при излизане на Великобритания от ЕС без сделка, местните фермери ще загубят до 18% от приходите си, като особено засегнати ще са овцевъдите и говедовъдите  от някои региони на страната. Те отчитат, че „жизнеспособността на голяма част от стопанствата ще бъде поставена под въпрос, ако не се осигури чувствителна държавна подкрепа”. Според авторите на изследването сценарии за Брекзит без сделка ще постави пред още по-големи предизвикателства, фермерите отглеждащи говеда за производството на месо, като единственият начин за преодоляването им ще е осигуряването на директна държавна подкрепа.

Експертите изследват какви ще са ефектите за британските  фермери за срок до 12 месеца от излизането на страната от ЕС при условие на наличие на сделка, и без сделка. При първия сценарии, фермерите ще претърпят едва 3% загуби от своите доходи. По отношение на производството, най-голям срив от 31% се очаква за британското овцевъдство. В сравнение с това се прогнозират печалби за сектори като свиневъдството,птицевъдството и градинарството.

Брекзит без сделка ще доведе до повишаване на експортните цени на млякото, заради очакваните по-високи мита и съпътстващите ги трудности, което може да доведе до свръхпредлагане на мляко във Великобритания и спад в цените на вътрешния пазар. В същото  време вносните мита за стоки от ЕС могат да паднат което да доведе до вноса на по-евтини млечни продукти като масло и сирене, които да конкурират британското производство. Експертите използват в изследването си данни за периода 2016-2018 година, като са взети в предвид климатичните изменения и промените във валутните курсове.

Анализаторите предупреждават за още по-драматични последици за британското земеделие, в случай че държавната помощ не допринесе за запазване на положението на фермерите на сегашното ниво. Припомня се, че се га в рамките на ЕС по ОСП те получават годишно по 3,5 млрд. паунда. Според авторите на изследването редица стопанства от повечето сектори на британското земеделие изпитват големи затруднения да излязат на печалба. Според изчисленията на Anderson, печалбата на една нормална млечна ферма в Англия в случай на излизане без сделка ще падне от 3,4 на 0,9 пенса за литър мляко. Нлечните ферми в Шотландия ще са изправени пред трудности да излязат на печалба, а за тези в Северна Ирландия може да се очакват загуби.

Великобритания е била сред основните пазари за българска пшеница, като през февруари страната ни е изнесла за Острова 22 хил. тона пшеница, съобщава „Зерно Онлайн”. През февруари Великобритания е внесла общо малко над 80 хил. тона пшеница, което е най-малкото количество от началото на 2018/19 стопанска година. Въпреки това нивото на импорта пре февруари е надминал миналогодишния с над 36%, достигайки до 1,35 млн. тона.  Страната ни остава най-големия износител на пшеница за Великобритания за оказания период с 248,6 хил. тона пшеница. Втори по-значимост доставчик е била Канада с 222,8 хил. тона. През февруари вносът на царевица е отбелязал спад с 37%  до 244,7 хил. тона царевица, като оснвни доставчици са Украйна и Франция. От началото на стопанската година Великобритания е внесла общо 1,68 млн. тона царевица, което е с 41% над нивото за аналогичния период на 2017/18 година.

През септември страната ни е изнесла  99,1 хил. тона пшеница за Обединеното кралство, превръщайки се в най-големия доставчик за местния пазар, съобщава „Зерно Онлайн” позовавайки се на Reuters.  За периода от юли до септември страната ни също държи първенствоtо с експортирани общо малко над 174 хил. тоnа. Далеч назад остава Франция, която е изнесла за Острowa  137,9 хил. тона. Общия внос на пшеница във Великобритания през септември е паднал с 11,7% sprqmo awgust  достигайки до 238,7 хил. тона. Вносът на пшеница от началото на сезона надвишава двойно миналогодишния, достигайки до 758,1 млн. тона.

През септеmври Великобритания е изнесла малко над 29 хил. тона пшеница, което е със 17% под нивото от август. За четирите месеца от началото на сезонa  британският експорт възлизa на едва 78 хил. тона което е с 46% под нивото за аналогичния период на миналата стопанска година.

Реколтата от пшеноца във Великобритания през този сезон може да достигне най-слабото си  ниво за последните пет сезона от 13,5 млн. тона. Това съобщава ‘Зерно Онлайн“. Подобен резултат може да се оправдае, ако средните добиви, регистрирани в началото на кампанията се запазят до негоия край. При обработени 25% от площите, местните фермери са регистрирали средни добиви  между 760 и 780 кг/дка при 820 кг/дка през миналата година. През 2017 година реколтата а възлизала на 14,8 млн. тона.