Последните дни промениха не само света из основи, но и мирогледа на фермерите, защото няма по-голяма несигурност от война по време на сеитба. Вместо да мислят за добиви и реколти, земеделските производители трябва да мислят повече за това, дали ще оцелеят за да засеят. И това вследствие на един дълго прогнозиран конфликт между две от най-големите страни производители и износители на земеделски култури каквито са Украйна и Русия. Кънтежа на трусовете от него се усетих още в самото начало на абсолютно всички финансови пазари, включително и на този на зърно. Макар че в последните месеци пшеницата бавно да вървеше нагоре, едва ли някой си спомня за цени от порядъка на 350 евро. Тези кънтежи едва ли ще спрат скоро, защото освен с войната, на повечето фермери ще им е съдено ако оцелеят да се справят с непосилно високи цени на горива и торове, с липсата на финансови ресурси за да засеят. Оттам при дефицит на такива по веригата ще се увеличи суровинната несигурност и ще се появи дефицит на хранителни стоки.
Заради безпрецедентната блокада наложена на Русия и военните действия в Украйна, търговията с двете страни практически е невъзможна. Украйна вече затвори своите пристанища, а Русия освен във въздушна блокада , скоро може да се озове и в морска. Турция затвори вече проливите за руски кораби с изключение на такива базирани в черно море, но под дулата на танковете и летящите ракети, всякаква търговия е е абсурдна. Дори непрекъснато нуждаещият се от зърно Египет отмени поредният търг в началото на седмицата. Войната доведе до масови опашки на руснаци пред банкоматите, и невиждана ситуация с цените по магазините, които буквално ежедневно се повишават. Тя поставя пред неяснота не само украинските фермери, мнозина от които едва ли ще си набавят нужните им семена иторове за старт на каквато и да е посевна кампания, но и техните руски колеги, които са в търсене на лтернативи на вносните до момента семена и торове.
В екстремната обстановка Румъния се превърна в пристан за краткосрочни решения за онези страни, изпитващи недостиг на зърно, защото само от началото на конфликт оттам са изнесени между 400 и 500 хил. тона пшеница и и до 300 хил. тона царевица. Ако конфликтът в Украйна се задълбочи още каквито са предвижданията , не е изключено всички страни в региона включително и България да забранят временно износа на зърно. Прогнозите са, че Русия може въобще да не предложи зърно на световните пазари заради наложените санкции, а и заради преориентацията към Китай, сделките с които се извършват в рубли и йоани. Допълнителна причина за това ще е и изключването на редица руски банки от системата SWIFT, което би направило сделки с останалия свят ако не почти невъзможни, то поне доста неизгодни.
Най-потърпевши в икономическо отношение от конфликта и финансовите санкции срещу Русия ще се окажат някои от най-бедните страни в Африка и Близкия Изток, които са силно зависими от вноса на зърно тъкмо от Черноморието като Египет, Ливан и Йемен. Според експерти в много от тях хлябът може да се превърне в луксозна стока.
Не бива да се забравя че освен износител на хранителни вещества за агрокултурите, Русия се явява и стратегически износител на газ, от който както знаем Европа още е силно зависима. Той обаче е в основата на производството на минерални торове. От една от най-големите компании производители на торове, норвежката компания Yara International заявиха, цитирани от „Ройтерс“, че 25% от хранителните вещества като азот, потаж и фосфати идват от Русия. Освен това друга страна, която от Украйна беше обявена за съучастничка в руската агресия, предвид на това, че част от ракетните удари идваха от нейна територия-Беларус е един от най-големите износители на калий в света.
„Тъй като геополитическите условия са разбалансирани, най-големите източници на суровини за европейското производство на храни са обект на ограничения и няма краткосрочни алтернативи“, заявиха в заявление от компанията. „Една потенциална последица е, че само най-привилегированата част от световното население получава достъп до достатъчно храна“, завиха още от Yara, добавяйки, че макар високите цени да имат краткосрочно положително въздействие върху печалбата, те биха означавали неустойчива хранителна система, водеща до глад и конфликти в дългосрочен план.
